— Те са мъртви, Уенди. Серво, Пакман, Гардинър, Харлан, Троя. По дяволите, всички са мъртви. Всичко свърши.
Мисля че едва тогава разбра за какво съм дошъл. Тялото й се разтърси конвулсивно, без да може да помръдне от мястото си.
— Трябваше да кажа «Здравей, Вера» когато влязох, нали? Така се казваш, нали? Вера Уест.
Устните й пресъхнаха и тя се опита да ги овлажни с език. Без особен успех.
— Голям гявол се оказа тоя старец Ник. Още отначалото загря какъв беше номерът. Беше му съвсем ясно че не съм Джони Макбрайд и ме тласна право в обятията ти за да можеш да хванеш за гушата Серво чрез мен. Отмъщение, нали? Също като моя случай.
Свалих си сакото и го захвърлих върху стола. Пистолетът ми издрънча на пода. Свалих си колана и го провесих около ръката си.
— Съблечи се, Вера.
Видях погнусата изписана на лицето й. Нарастваше все повече и повече като ме гледаше как го люлея в бавна дъга.
— Свали си дрехите. — повторих аз. — Знам, че съм прав, но искам да се уверя. Ето, виждам че схващаш бързо.
Случи се пред очите ми, но не разбрах защо. Погнусата премина в предизвикателство и стон разтърси снагата й. Пръстите й отидоха на най-горното копче и го разкопчаха. После следващото, и следващото и така до края. Блузата й се разтвори. Първо се освободи от единия ръкав, после от другия и сетне дрехата безшумно се разстла на пода.
— Имаше две неща които на които не отдавах някакво особено значение, Вера. Изглеждаха наред, но не будеха интереса ми. Едното беше колко бързо стигнах до теб. Не са много хората които ще дадат подслон на предполагаем убиец. Та ти изобщо и зъб не обели за това!
Ципът на полата й просъска с метален звук. Пусна я и тя се свлече в краката й в кръг и остана така. Пръстите й автоматично набраха комбинезона и после ръцете й се кръстосаха над главата й и го измъкнаха. Предизвикателството изплува отново в очите й след като го запрати на пода и остана в най-умопомрачителното черно бельо което някога бях виждал. Висока, с бронзов тен. Великолепни крака. Гладки. Изгъвката на бедрата й преминаваше през стомаха и нагоре към гордата красота на гърдите й. Мускулите на стомаха й се стегнаха с вдишването и ръцете й много бавно се насочиха към сутиена й.
— Живееш на края на град, в който момиче като теб би трябвало да се вихри в центъра на хайлайфа, и нито веднъж да не отскочиш до центъра на града. Работиш в заведение край магистралата с много грим и чуждо име и всеки път когато исках да те видя на светло ти ми отказваше. Това беше нещо над което трябваше да се замисля. Изпитваше панически ужас да отидеш в града. Страхуваше се, защото някой можеше да те разпознае. Беше се закачила за едно много уютно местенце в очакване да дойде левакът който ще натрие носа на Серво заради теб и когато се появих аз те сграбчи с две ръце големия шанс.
Сутиенът имаше още един цип. Беше долу точно по средата и тя го свали с два пръста. Гърдите й бяха живи и пълни със живак, с по-слаб тен от този на тялото й. Стоеше изправена с гордо вдигната глава, вълнението пробягваше на вълни по тялото й. Раменете й бяха широки и квадратни, само с тясна ивица черен плат около ханша й.
Челюстта ми провисна. Говоренето вече ми се удаваше с голям труд.
— Ти изрови страшно много информация за нашето приятелче Тъкър за страшно малко време. Обзалагам се че ти и Ник по цели седмици сте слухтели докато съберете всичкия онзи материал в пакета. Вместо до поразгледаш насам-натам както те бях помолил ти седна във фризьорския салон да си направиш косата за да не си загубиш времето напразно.
Тя почти беше готова да го направи. Цялото ми тяло настръхна. Коланът омекна в ръката ми.
— Имаше подръка информация за всички. Знаеше и за Харлан и се погрижи и аз да го науча с оная обява във вестника и телефонното ти обаждане. Знаеше точно къде да ме насочиш за повече информация. Имаше предостатъчно време за разсъждения и знаеше прекрасно как да постъпиш във всеки момент. Единствено се нуждаеше от изпълнител който да приведе в действие плановете ти. Едно нещо искам само да знам, Вера — защо? Ти няма да загинеш като останалите, но няма да си намериш място от болки дълго време и белезите от тях ще ги носиш до гроб. Искам само да знам защо. Не познавах по-добър и верен приятел от Джони.
Не ми отговори. Палците й се подпъхнаха под ластика на бикините й и после ги смъкнаха по бедрата. Излезе от тях, повдигна ги и ги захвърли с небрежен жест при останалите дрехи. Остана права като статуя, гола, само по обувки, подпряна с ръце на шкафа зад нея.