Тя захвърли мушамата върху облегалката на стола и седна. Ник седна и той.
Аз предпочетох да остана прав.
Стоях с гръб облегнат на вратата, като ги гледах двамата и на лицето ми трябва да се беше изписала цялата гама от мисли и чувства които бушуваха в главата ми. Устните на Уенди понечиха да се раздвижат, но Ник я изпревари. Той ме запита с навъсено чело:
— Какво ти става, Джони? Аз…
Устата ми се обтегна в ъгълчетата.
— Не съм ли ви казвал какво ще се случи на трима души?
Те се спогледаха в удивление, и после обърнаха погледа си към мен.
— Първият ще умре. — казах аз. — Вторият ще остане с ръце негодни за нищо. А на третата ще изгоня от нея малкия дявол.
Пръстите на Уенди се вкопчиха до побеляване в стола. Надигна се от него с опасен блясък в очите. Като последен предпазител.
— Кажи го направо. — изръмжа тя.
— Днес стреляха по мен.
Татенцето нададе разтревожен крясък.
— Джони…
— Затваряй си устата. Ще стигна и до теб.
Уенди беше хитро човече. Поумняваше много бързо. Имаше вълшебни крака и още по-вълшебни гърди, но в момента скалата на ценностите ми беше доста по-различна. Гледах я без да отделям погледа си от нея, и се мъчех да реша дали такова страхотно парче беше способно да ми пръсне черепа, и накрая реших, че не беше изключено.
— Къде беше през целия ден?
— Защо?
— Аз задавам въпросите.
Блясъкът в очите и се усили.
— Я не се надувай. Не обичам бабаитите… ако въобще си такъв.
— Бабаит съм повече отколкото си мислиш. И можеш да го опиташ, стига да искаш. Някои вече пробваха.
Ъгълчетата на устата и останаха напрегнати.
— Значи ти мислиш, че аз или Ник сме стреляли по теб?
— Може би, сладур, може би. Съвсем просто е, само като си помислиш. Кой освен вас двамата знаеше че съм се върнал? Мога да ги изброя на пръстите на едната си ръка ако искате. Ник. Ти. Линдзи. Тъкър. Може би трябва да включа и пиколотата от хотела и шофьора на таксито. — Заковах ги с очи. — Нещата стават даже още по-прости. Линдзи или Тъкър едва ли щяха да пропуснат. Ник не може да вижда толкова надалеч. Момчетата от хотела и шофьора едва ли биха имали тая смелост за каскада като тази. Оставаш ти. Смешно, нали?
Усмихнах и се.
Тя не ми върна усмивката. Бледите ивици около устата и се стопиха. Лицето и омекна за пръв път от началото на разговора и се разхубави, и ако не я познавах, щях да си помисля че ме гледа със съжаление.
Каза ми:
— В девет без петнайсет ме събуди раздавачът. Трябваше да се разпиша за препоръчано писмо. Можеш да го провериш. След около двайсет минути млекарят ме вдигна пак от леглото и си платих сметката. Казва се Джери Уиндът и можеш да го намериш в мандрата на Линкасъл. Преди да си тръгне пристигна Луи с новия ми костюм и остана до обяд. Беше с един приятел от американската асоциация на кинодейците. После в…
— Достатъчно. — прекъснах я аз. Чувствувах се особено глупаво. Отидох до масичката и сграбчих каничката с кафето. Направих една солидна глътка и си изтрих устата с опъкото на дланта. Ник клатеше тъжно глава.
— Извинявай, миличко, правя само едри грешки, никога дребни.
Тя вдигна очи към. Огънят беше угаснал в тях.
— Всичко е наред, Джони. Разбирам те много добре. — Малката усмивка с която придружи думите си потвърждаваше искреността им.
Хубаво ли ми е, смея се като откачен. По дяволите, колко хубаво ми беше! Колко пъти ще срещне човек в живота си жена, която, след като и хвърлиш в лицето обвинение в опит за покушение върху живота ти, ще ти прости за грешката, без дори да се сърди в продължение на седмица?
Смеех се като откачен, за какъвто ме помисли Ник, но Уенди ме подкрепяше с такава сила, че и той не издържа и се включи. В известен смисъл наистина беше голям майтап. Паркирах на столчето на Ник пред гишето и им поднесох кутията с цигари.
— Навик ми е да си навличам неприятности по този начин. — казах им аз.
Ник на една дума се съгласи с мен.
— И ще си навлечеш още по-големи ако се сблъскаш с лоши хора. Сигурно вече можеш да ни кажеш това, за което си дошъл.
— Да питам не е точната дума, Ник. Дойдох да задавам въпроси. Загазил съм го здравата. Какво да правя?
Уенди опъна силно цигарата.
— Загазил за какво?
— За идеи. Информация. Не мога да ида при ченгетата, а отникъде другаде не мога да получа информация. Линдзи държи на бюрото си обвинение в убийство с моето име отгоре и не може да го задейства. Все някой ден ще му се отвори и на него парашута и трябва дотогава да съм приключил с цялата история. Дотогава ножът ще ми виси над главата.