— И изглежда напълно убедена, в това което твърди.
— А ти какво ще кажеш?
— Има ли някакво значение?
— Не особено.
Тя спря на един червен светофар, побарабани с пръсти по кормилото докато светне зеленото, и отново включи на скорост.
— Не съм толкова сигурна. — каза тя.
Пропуснах го край ушите си. Пет пари не давах кой какво си мисли, стига да не се изпречваха на пътя ми. Отпуснах се на седалката и скръстих ръце, като не спирах да мисля за писмото. Улицата по която се движехме, пресече главния път и на половин миля от нас Линкасъл раждаше гигантско сияние в нощта.
Колата намали и спря до бордюра. Уенди ми каза:
— Ще те оставя тук. Бързам да си взема дрехите и отивам при Луи.
— Не можеш ли да ме оставиш в центъра?
— Страшно бързам, Джони.
Ухилих и се.
— Окей, работно момиче. Благодаря ти че ме докара.
Отворих вратата и се измъкнах навън.
Усетих ръката и под мишницата си и спрях. Погледнах я. Лицето и имаше същото изражение като това на вдовицата на Миноу.
— Джони… ти си много добро момче, по своему. Искам да вярвам, че знаеш какво вършиш.
— Знам.
— И, Джони… искам да ти кажа… че и аз съм сигурна в това.
Тя набърчи нослето си като малко дете и смехът разтвори устните и.
Наведох се към нея. Не бързах и и дадох достатъчно време да разбере какво получава. Само че този път не ми се наложи да я придърпвам от седалката. Тя ме посрещна още на средата и устата и излъчваше тръпнеща топлина при сблъсъка с моята.
Тя се нацупи когато спрях и ми изпрати въздушна целувка в отговор на моята. Проследих я как се скри в тъмнината, спрях едно такси за града и се отправихме към центъра на най-опасния град в добрите стари щати според шофьора на таксито.
Глава шеста
Остатъка от вечерта го прекарах в обиколка по кръчмите из града. Първите два часа бойкотирах бирата докато се опитвах да открия някаква следа за Вера Уест и до десет часа имах всичко на всичко двама души в актива си, които си спомниха че я бяха виждали със Серво.
В десет и пет излязох от кръчмата Блу Мирър твърдо решен да изчакам момъка който през цялото време на обиколката ми се беше влачил след мен. Закачи ми се още от втората кръчма като същински репей.
Беше късокрак и набит момък със сив костюм и сива лятна шапка. Ходеше малко рачешката и лявата му ръка се беше излязла малко напред за да прикрива ютията под мишницата му. Определено ченгетата в тоя град имаха нужда от уроци по проследяване.
Свърнах от главната улица и се пъхнах в един квартал с частни къщи, където намерих един по-тъмен ъгъл. Той трябва да беше заключил по походката ми че съм се забързал нанякъде и изобщо не подозирам за присъствието му.
Добрах се до ъгъла и се скрих в сянката му, като го зачаках. Падна ми право в ръцете и преди да успее даже да изпсува бях му извил вече ръцете на гърба. Забих си коляното в гърба му и го дръпнах за китките назад.
— Само се опитай да си отвориш устата, мистър, и гръбнакът ти ще стане на две части.
Запази мълчание и не помръдна, даже и инч. Измъкнах пистолета му и го пуснах върху тревата. После измъкнах и портфейла му и го изтърсих заедно с със съдържанието на джобовете му, но това което търсих, го нямаше.
Липсваше полицейската значка.
Дръпнах го за ръцете и зараждащият се в гърлото му вик се задави на средата.
— Кой те изпрати, авер?
Главата му клюмна назад и шапката му падна. В мъжделивата светлина очите му се бяха превърнали в чифт прозрачни мраморни късчета. От устата му протече слюнка и обля брадичката му. Дръпнах го още по-силно и му зададох същия въпрос, но резултатът беше същият. Дочух някъде далеч в нощта остро изпукване, и нощта изведнъж започна да притъмнява още повече докато накрая не остана нищо и аз заплувах в пустотата.
След неопределено време полюшванията преминаха м серия от силни удари, все едно че някой с чук се мъчеше да разбие черепа ми. Започнах да долавям и звуци, а с тях се появиха и гласовете. Всяко движение ми причиняваше жестока болка, така че седнах и изчаках да ми поотмине.
Единият от гласовете буквално виеше:
— Проклятие, малко остана да ми пречупи гръбнака!
— Затваряй си устата, търсеше си го! Кой те караше да му дишаш във врата през цялото време?
Първият глас се разрази в серия от псувни, които включваха всичко и всички.
— Не трябваше да се отдалечаваш на повече от квартал зад мен, дявол да те вземе! Докато се домъкнете и щях да остана без гръбнак.
— Какво искаш? Нали дойдохме? Точно преди завоя попаднахме на червен светофар. Или искаш да ни бяха връчили квитанцията?