— И на мен ми хрумна, но вече беше късно.
— Добре, ако нямаш нищо против, бъди за малко джентълмен и се обърни. Лунната светлина и голите крушки не са едно и също.
Тя ме дали с една от ония смешни усмивки и аз се обърнах. Жените наистина бяха странни същества.
— Имаш ли някакви планове за довечера? — запитах я аз.
Явно ме разбра съвсем погрешно, защото движението на главата с което съпроводи не-то си беше като разтърсване от плесник.
— Не исках да кажа нищо такова, Уенди. Просто исках да разбера дали имаш някакъв ангажимент.
— Искам да се прибера и да си лягам. Много съм уморена.
— Да се отбием за малко до града?
Не каза нищо. Обърнах се и я сварих приведена към огледалото с червило в ръка. Грубата светлина на голата крушка вадеше на показ че косата и е боядисана, но не отскоро. Корените и вече бяха избили тъмни.
— Е? — казах аз.
— Не… тая вечер не, Джони. Много съм уморена.
— Много е важно.
Червилото застина на сантиметър от устните и.
— Продължавай.
— Последният от нечистата троица които са опитаха да ме премахнат в каменоломната се намира разполовен на петнайсетина метра от магистралата.
Лицето и се изкриви от ужас преди да проговори:
— Ти ли…
— Щях да съм аз ако го бях пипнал. Катастрофира с колата си.
— Но какво общо има това с поканата ти за довечера?
Изгледах я и леко се усмихнах, после се плъзнах в един от столовете и и запалих цигара.
— В джоба си имаше цял бон в нови банкноти. Шумолящи стодоларови. Възнаграждението му. — Издухах струя дим към лампата и я проследих как се стеле под тавана. — Тия пари ги получи от един момък на име Еди Пакман. Искам да открия този благодетел. Тази вечер.
— И искаш да дойда с теб, така ли?
— Аха.
— Не. — Тя се обърна обратно към огледалото и бавно прекара червилото по устните си. Очите ни се сблъскаха в огледалото. — Джони… виж, знам как се чувствуваш и всичко… но на мен не ми се умира. А ти можеш да ми докараш много големи неприятности. Още не си пристигнал и трима души вече са мъртви.
— Не се безпокой, дете, няма да останат само те.
— Аз… знам това. — Тя сведе глава, и после бързо я извърна встрани. — Сърдиш ли ми се… много?
Повдигнах безгрижно рамене.
— Не чак толкова, сладур. Просто човек може да свърши повече работа когато не е сам, за това и исках да ме придружиш. По дяволите, в тукашните сфери на висшето общество не дават да припари кракът ти ако не си водиш нещо отвън.
Тя пъхна обратно червилото в чантичката си и се втренчи в нея. Главата и бавно се изправи и очите и обходиха лицето ми.
— Понякога… — започна тя.
— Да?
— Може би щеше да бъде по-добре, ако изобщо не беше се връщал, Джони.
— По-добре за кого, миличко? По-добре за оная банда убийци, които са се сврели в дупката си и се хилят?
— Не исках да кажа това.
Може би светлината правеше очите и замъглени. Пристъпих напред за да се уверя и разбрах че греша. Бяха влажни и овлажняваха все повече и повече, докато накрая заплуваха в собствената си тъга. Тя се усмихна малко хитро и протегна ръка към моята.
— Кутсуз съм, нали? — каза тя. — Толкова съм безсрамна… и неблагодарна. Съжалявам, че съм толкова глупава, Джони.
— Ти не си глупава.
Оркестърът засвири бавен валс на площадката, уморена песен която се просмука през стените като пара и ни обгърна в прегръдките си. Беше застанала точно зад настолната си лампа и от всяко око се канеше да се изтръгне по сълза.
— Ти не си глупава. — повторих аз.
— Всичко ми беше наред докато се появи ти. Вън има сто мъже готови да легнат с мен, а единствения, който искам, си ти.
Поисках да и отговоря, но нямах думи. Меките и устни се притиснаха в моите, тялото и се беше сляло с моето, толкова силно че усещах всеки трепет който се зараждаше и пробягваше по нея.
Пръстите ми се вплетоха в косата и леко я издърпаха назад.
— Ти си добро дете, Уенди. — усмихнах и се аз.
Тя не ми върна усмивката. Ъгълчетата на устните и потрепнаха със скрит хумор и това беше всичко.
— Добра? Знаеш колко съм добра. Бях добра, и после пораснах. Поумнях, но вече беше късно. Бях боклук и не го крия, Джони. Огледай ме добре, Джони и ще го видиш. Ще видиш едно момиче, което е било подритвано от всички и което на свой ред е подритвало всичко, което му е паднало. Сега си имам номер в който се поразголвам и с който имам успех сред тая смрад, и бях напълно доволна от хала си, докато не изникна ти. Имам къща, кола, няколко добри приятели и си мислех че повече не ми трябва. Видя ли какво направи с мен?