Казах на Пат че ще се прибирам да спя и той ми написа пропуск за полицейския кордон. Тръгнах по улицата и връчих бележката на един червендалест полицай, след което продължих. Мина такси и аз го хванах до апартамента на Джак. Таратайката ми си стоеше където я бях оставил и след като платих на шофьора скочих зад кормилото. На другия ден ми предстоеше много работа и трябваше да се наспя добре.
Двайсет минути по-късно си бях вече в леглото, пушех и мислех. Нищо не успях да измисля, смачках угарката в пепелника и забих глава във възглавницата.
След закуска първо се отбих до апартамента на Калецки. Както и очаквах, Пат ме беше изпреварил. Попитах ченгето на пост дали няма съобщение за мен от Пат и той ми връчи запечатан плик. Скъсах го и извадих лист хартия. Пат беше надраскал набързо: «Майк, няма нищо… измъкнал се е даже без да си вземе и чанта.» И го беше подписал с едно голямо «П». Накъсах бележката на парченца и ги пуснах в кофата за боклук до сградата.
Денят беше вълшебен. Слънцето грееше с пълна сила и улиците бяха пълни с дечурлига които вдигаха шум до небесата. Спрях до ъгъла и се отбих в една дрогерия за тютюневи изделия, откъдето се обадих до кабинета на Шарлот. Нямаше я, но секретарката ми предаде, че Шарлот се обадила и казала ако позвъня да я потърся в централния парк на Пето Авеню близо до шейсет и осма улица.
Тръгнах направо към централния парка и го обиколих целия, като се насочих към Пето Авеню.
Паркирах на шейсет и девета улица и се върнах пеша до парка. Нямаше я на нито една от пейките, така че прескочих оградата и пресякох затревената площ към вътрешната алея. Хубавият ден беше извлякъл навън хиляди посетители. Частни детегледачки разхождаха бебета с колички и улових не един поглед отправен към мен.
Един продавач на фъстъци тъкмо ми връщаше рестото когато мярнах Шарлот. Приближаваше се бързо към мен бутайки бебешка количка и ми махаше енергично с ръка стремейки се да привлече вниманието ми. Забързах към нея.
— Здравей, миличко — поздравих я аз.
Лигите ми потекоха като я видях отблизо. Тоя път беше в светлозелен костюм. Косата й наподобяваше водопад струящ над яката й. Усмивката й беше по-ярка и от деня.
— Здравей, Майк. Чаках те.
Тя ми протегна ръката си и аз я стиснах. Имаше твърдо ръкостискане, съвсем не като при другите жени. Без да я пускам я хванах под ръка и закрачих до нея зад количката.
— Сигурно изглеждаме като най-щастливите новобрачни на света — изсмя се тя.
— Е, не чак толкова нови — забелязах аз без да спирам да бутам количката.
Лицето и поруменя малко и тя си потърка главата в моята.
— Как така не си на работа? — запитах я аз.
— В това хубаво време? А и до два часа нямам ангажименти, и една приятелка ме помоли да позабавя малко детето й докато си свърши някоя работа.
— Обичаш ли децата?
— Разбира се. Един ден ще имам шест.
Подсвирнах.
— Хей, задръж малко! Може да нямам толкова пари. Шест гърла не се хранят толкова лесно.
— Е, и какво от това? Аз съм работно момиче, и… я слушай, мистър Хамър, това да не е предложение?
— Възможно е — ухилих се аз. — Досега не са ме връзвали, но като те гледам май тоя път ще се оставя на милостта на боговете.
Ако разговорът ни беше продължил и по-нататък в същия дух, кой знае как щеше да завърши. Но аз пак се върнах на случая с убийството.
— Между другото, Шарлот, чела ли си вестниците тази сутрин?
— Не, защо?
И тя ме изгледа любопитно.
— Хал Кайнс е мъртъв.
Челюстта й увисна и бръчки на изумление се появиха на челото й.
— Не — изрече тя като задиша учестено.
Извадих един таблоид от задния си джоб и посочих заглавията. Видях че това я разтърси.
— О Майк, това е ужасно! Какво се е случило?
Посочих към една празна пейка.
— Можем ли да седнем за малко?
Шарлот погледна часовника си и поклати глава.
— Не — каза тя. — Нямаме време. Трябва да се срещна с Бети след няколко минути. Знаеш ли какво, изпрати ме до входа на парка, после ще се върнем в кабинета ми да пийнем по нещо. По пътя ще ми разкажеш какво се е случило.
Разказах цялата история от предната вечер без да пропусна и най-малката подробност. Шарлот слушаше внимателно без да ме прекъсне дори и с един въпрос. Умът й се стараеше да разгадае психологическия елемент в случая. Трябваше да спра до входа. Бети я чакаше. Шарлот ни представи един на друг и след като си побъбрахме минута-две се сбогувахме с нея и махнахме за довиждане на бебето.