Може би трябваше да изчакам секунда или пък да почукам първо. Не направих нито едното, нито другото. Шарлот се беше изправила до леглото напълно гола. Само като зърнах прекрасното й тяло кръвта ми закипя в жилите а напитката се разплиска в чашата. Беше още по-красива дори и от мечтите ми. Беше изваяна. Разтревожи се дори повече от мен. Грабна халата от леглото и се прикри с него, но не и преди да зърна как цялото й тяло поруменя.
Не можеше да си поеме дъх, също като мен.
— Майк — изтръгна се от гърлото й.
Гласът й трепереше леко като проговори, а очите й не се откъсваха от моите. Обърнах се с гръб към нея докато си облече халата, и после се завъртях с лице към нея и подадох напитката.
И двамата ги гаврътнахме на един дъх. Не успях обаче да добавя нищо към пожара който бушуваше в гърдите ми. Идеше ми да я сграбча и да я смачкам в прегръдките си. Пуснахме едновременно чашите върху тоалетната масичка. Бяхме дяволски близо един до друг. Беше един от ония безумни моменти в живота.
Тя буквално влетя в обятията ми, като зарови глава в рамото ми. Отметнах главата й назад и я целунах по очите. Устните й се разтвориха и аз грубо се впих в тях. Знаех че й причинявам болка, но тя не се отдръпна. Отвърна на целувката ми с нейните устни, ръце, и цялото тяло. И тя изгаряше в пламъците на същия пожар, като се опитваше отчаяно да се прилепи към мен преодолявайки пространството между нас.
Обгърнах я през плещите и ръцете ми се заровиха в косата й. Никога преди не се бях чувствувал така, но и никога по-рано не бях изпитвал любов. Тя отдели устните си от моите и увисна в прегръдките ми с подкосени крака, като дишаше на пресекулки с притворени очи.
— Майк, — прошепна тя, — желая те.
— Не — казах аз.
— Да. Искам те.
— Не.
— Но, Майк, защо? Защо?
— Не, миличко, твърде хубаво е, за да го разваляме. Не сега. Ще дойде и нашето време, но когато трябва.
Обгърнах я и с другата ръка и буквално я извлякох от стаята. Ако останех още само минута и щях да загубя разсъдъка си. Отново я целунах, така както лежеше в обятията ми, после я пуснах до вратата на банята и зарових ръце в косите й.
— Иди си вземи душа — прошепнах в ухото й.
Тя ми се усмихна през премрежените си очи и влезе вътре, после притвори леко след себе си вратата. Взех чашите и за миг огледах с копнеж леглото. Сигурно бях абсолютен идиот, не зная. Отидох във всекидневната.
Изчаках докато чуя душа и тогава вдигнах слушалката. Секретарката на Шарлот отговори веднага с обичайното «хелоу».
— Тук е пак Майк Хамър — казах аз. — Чакам да се обади един приятел. Казал съм му да ви позвъни, и му предайте къде съм отишъл.
— О, няма да има нужда — възкликна тя. — Той вече се обади. Казах му че ще бъдете в парка. Да не се разминахте с него?
— О, не, той ще се навърта там, докато се видим. — излъгах аз.
Значи някой вървеше по петите ми, заключих аз докато затварях телефона. Добрият стар Джордж. Проследи ме, изтърва ме, но е съобразил че ще се срещна със Шарлот. Мъдро.
Налях си още една порция, и после се изтегнах на дивана. Трябва да ме беше проследил, а на мен дори не ми беше хрумнало че е способен на подобно нещо. Не можех да го проумея откъде беше разбрал че ще се срещна с нея, освен ако не е било изписано на лицето ми. Нали казваха че влюбеният не може да скрие любовта си. Но как беше планирал всичко! Беше подбрал идеално мястото и времето! Ако не беше светкавичната ми реакция, той щеше да улучи милион от лотарията. Стреля от упор. Какво пък, той беше наясно с правилата и знаеше какво го очаква в случай на неуспех. Щеше да е истинско чудо ако ченгетата успееха да го пипнат. Обзалагах се че имаше достатъчно дупки в които да се свре при подобни ситуации. Джордж съвсем не беше глупав. Не се притеснявах за него че могат да го заловят. Мистър Калецки беше резервиран — за мен. Пат щеше да ме прощава, но той беше мой.
Шарлот се беше измъкнала от банята и облякла в рекордно кратко време. Никой от нас не спомена за случилото се между нас, но всеки от нас беше наясно че то е обсебило изцяло съзнанието на другия. Тя си наля чашата и седна до мен.
— Как разбра че днес ще те посетя?
Тя ми се усмихна ярко.
— Майк, скъпи, очаквам го още от момента в който те видях за пръв път. Или греша?
— Не.
— Но ти ми каза че обичаш да те преследват.
— Не и при теб. Времето ни е страшно кът.
След като се настани удобно в прегръдките ми и разказах за телефонното обаждане до кабинета й. Тя се разтревожи много.