Можеше да се окаже тя или той.
Харлан можеше да бъде той или тя или то.
Харлан. Харлан, Харлан. Проклятие, имаше нещо което трябваше да знам за нея а не се сещах. Съвсем малко ми трябваше за да ми дойде наум, трябваше само да си напрегна мозъка.
Минутите течаха една след друга и изведнъж усетих как пръстите ми изстинаха около кормилото като в същия момент ми изплува пред очите. Името беше изскочило пред очите ми веднага след телефонното обаждане но тогава не го бях видял. Името «Харлан» беше надраскано на един от пликовете върху бюрото на областния прокурор през нощта когато беше застрелян областния прокурор!
На следващото кръстовище кракът ми наби спирачката. Направих обратен завой и се върнах обратно в града. Отбих се до един бар за пет минути и се обадих по телефона, после закарах колата до определена улица и паркирах.
Не ми се наложи да чакам дълго. Една лимузина изскърца със спирачките си зад мен, хлопна се врата и после рязко се отвори моята от дясната ми страна.
— Здравей, Линдзи. — казах аз.
Той не поемаше никакви рискове. В ръката му беше цъфнал пистолет.
— Мислиш се за голям умник, а?
Бях твърде уморен за да го убеждавам в противното. Дулото предупредително щръкна към мен когато посегнах за цигарите и колебливо се отпусна надолу когато му предложих и на него.
Взе я и зачака.
— Можеш да ме прибереш по всяко време, Линдзи. Нямам намерени да бягам.
Тонът ми го принуди да си вдигне главата.
— Сега ще те прибера. Писна ми от номера. Може и да нямаш отпечатъци но и Джордж Уилсън и Джони Макбрайд са търсени за убийство. Адвокатите добре ще се позабавляват.
— Не искаш ли първо да откриеш кой уби Миноу?
Задави се от безсилен гняв. Продължи да подмята пистолета из ръцете си като се чудеше дали да ме застреля на място или да си прави труда да ме закарва до полицията.
— Искам.
И аз му разказах кой съм и защо съм в града, но това беше всичко. Не повярва и думичка на казаното от мен. Не ме вълнуваше дали ми вярва или не. Казах му:
— Остави ме на мира за една седмица. Можеш ли?
— Отде накъде?
— Защото мога да се окажа прав, ето защо. Ако ченгетата ти бяха порядъчни хора досега да си разбрал всичко. Но не можеш. Защото си същия като мен. Нагърбваш се с всичко, но повече от една диня под мишницата не можеш да вдигнеш. Ръцете и краката ти са вързани от закони и правилници. Ченгетата ти изкарват много повече от мушингиите които вършат отколкото от въшливите си заплати, и затова изпълняват чужди заповеди, не твоите. Серво управлява момчетата които ти седят на врата, и затова ти остава само една гола надежда. Дай ми само една седмица. По дяволите, това не е много. Една седмица и ако не успея, влизаш ти и ме арестуваш и после идват лешоядите адвокати да си отръфат поредния къс.
— Ти си луд. — Гласът му беше нерешителен. — Или пък лудият съм аз че седя тук и те слушам.
— Можех да се измъкна по всяко време, Линдзи. — напомних му аз.
Той отмести пистолета. Наблюдавах как пръстите му смачкаха угарката и я изхвърлиха през прозореца.
— Какво искаш, Джони? Само казвай по-бързо, преди да съм се отметнал.
Облегнах се назад и отправих поглед в тавана.
— През нощта в която загина Миноу… беше ли тършувано из кабинета му?
Дъхът му бавно изсъска. Каза само една дума.
— Да.
— Липсваше ли нещо?
— Не знам. Убиецът не беше ровил много защото нещата не бяха много разбъркани.
— И ти беше единственият който го забеляза?
Той отправи поглед извън прозореца и се изплю с отвращение.
— Забелязах едва след два дни когато ми се наложи пак да отида в кабинета му. — Раменете му спаднаха с въздишка. — Толкова бях подивял че не можеше да ме остави. — обясни той.
— На масата имаше писмо, на което пишеше «Харлан».
Той загря мигновено.
— Срещнал си се със жена му?
— Да.
— Проверих за това.
— Без да откриеш писмото. Нямаше нищо.
Той протегна ръка.
— Дай ми още една цигара.
Изтръсках една от пакета и му я запалих.
— Проверих по минута всичко което беше вършил онази нощ. Жена му беше много възбудена от цялата работа… мислеше че е успял да се свърже с момичето, но се оказа че не е.
Излязъл и си купил вестник. Отишъл с колата до центъра, отбил се до магазина на Филбърт, където направил покупки, после влезнал в бара срещу магазина, пийнал малко и се прибрал у дома. Барманът каза че докато бил там бил много замислен. Не е направил нещо особено и никой не е забелязал също нищо такова.