— Но ти не можа да откриеш писмото?
— Не.
— Размишлявал ли си върху това какво може да му се е случило.
— Мисля че знам. Човекът се е върнал и Миноу му е предал писмото обратно.
— Възможно е. — казах аз. — Мисис Миноу казва че Тъкър му се бил обадил за някаква специална поща.
— Точно така.
Той опъна силно от цигарата и изпълни кабината с пушек.
— Какво и станало тогава с това писмо?
— Откъде да знам по дяволите? Разписал се е за него при дежурния на входа и го пъхнал в джоба си.
— Намери това писмо, Линдзи. Прерови всичките шибани чекмеджета и кабинети но го намери.
— Чакай, чакай…
— Нали каза че искаш да откриеш убиеца. — изгледах го студено аз. — Нямам намерение да ти ставам началник. Давам ти хляб в ръката. Намери това писмо.
Устните му се прибраха плътно.
— А ти какво ще правиш?
— Ще търся кой го е написал и защо.
Той изпуши цигарата докато започна да му пари на пръстите и я хвърли през прозореца. Лицето му се изкриви зверски и излезе от колата. Чух колата му да тръгва и да прави завой.
Бях му казал една седмица. Седем дни. Не беше много. Запалих и тръгнах, като завих на ъгъла. Карах бавно и следях табелките на улиците докато открия нужния ми номер.
Паркирах пред сградата, взех асансьора до етажа и натиснах бутона с името на Серво.
Никой не отвори.
Натиснах отново, изчаках но никой не се появи. Върнах се долу до убежището на портиера и натиснах звънеца му.
Момъкът беше на върха на щастието че ще има с кого да си поговори, макар че го заварих по шорти.
— Серво да се е мяркал? — запитах го аз.
Той поклати глава.
— Не знам, по дяволите. Мацето му изскочи много забързано преди малко когато тъкмо слизах от котела за горещата вода.
— Облечена ли беше?
— Да. — Той отново ми показа венците си. — Ама не и беше по мярка. И знаеш ли какво? Беше облякла зелена рокля на пайети. Ония курви горе… едната има същата такава.
— Окей. Разбрах.
Той ми намигна и сниши глас.
— Някой здраво е сритал Серво.
— Аз бях.
— Така си и мислех. Добре ли го обработи?
— Аха. Защо?
— Ами защото тъкмо се чудех. Снощи имаше гост и вдигнаха голяма врява. Помислих че се бият но нямаше бой. Само се караха и вдигаха шум до бога.
Тоя път му дадох десетачка. Сгъна я и я остави в дланта си.
— На кой етаж са парчетата?
— На горния. 7Е. Тая вечер са сами.
Върнах се обратно при асансьора и той ме качи обратно горе. На 7Е зачуках на вратата докато докато отвътре не ми се обадиха че нашите приятели вече идвали и щели да ми осигурят приятни занимания.
Брюнетката която отвори накрая вратата си беше наметнала само един възкъсичък и възтесен пеньоар. Тя ми се ухили изненадано и каза:
— Брей, виж кой е дошъл — нашият уморен приятел. Значи накрая се събуди. Хайде, влизай.
Беше едното от двете момичета които ми беше изпратил Джак в хотела.
— Не съм тръгнал на покупки, сладур. Сега имам нужда само от малко информация. Долу под вас живееше едно момиче… гаджето на Серво. Преди малко си е тръгнала.
Професионалната й усмивка се стопи.
— Е, и?
Професионално-женската солидарност взе връх у нея. Трябваше да разбия тая преграда и то бързо.
— Качила се е при вас и сте й услужили с рокля. Духнала е и искам да знам защо.
— Може да е решила да поразгледа града. Откъде да знам? Виж какво, приятел ако си тръгнеш…
— Детето е загазило с двата крака. Ако искате да влезе още правете си пас. Мога да го науча и от другаде, знаете го.
Това изобщо не й хареса. Захапа устни докато се мъчеше да съобрази. Накрая се реши може би защото защото й изглеждах достатъчно порядъчен.
— Беше много уплашена, затова.
— Серво?
— Не каза. Беше изпаднала в истерия и не можеше да говори. Поиска само малко дрехи. А ти знаеш ли каква е цялата работа?
— Не. Каза ли къде отива?
— Доколкото можах да разбера бягаше от града. Беше страшно уплашена от нещо и си помислихме че може би Серво е причината. Той умее да причинява болка без да оставя следи. Толкова е добър в това, че личи отдалеч.
— И само това?
За секунда отново захапа устната си.
— Не… не беше всичко. Бърбореше несвързано за нещо във вестника довечера. Казваше, че тя ще е следващата или нещо от този род. Бях прекалено заета за да й обърна внимание.
Обмислих чутото, после се пресегнах зад гърба и отворих вратата.
— Благодаря ти. Ще я намеря.
— И аз се надявам. Ако някой се заинтересува откъде е взела дрехи, не знаеш нищо нали?
— Бъди спокойна.