Челото му се набръчка замислено.
— Не, не си спомням.
— Да има някакъв друг начин за измъкване от града?
— Автобусите на магистралата спират на всяка крачка и качват пътници.
— И друг начин няма?
— Аха. Освен ако не е с кола.
— Съмнява ме дали има. Окей, това беше всичко което ме интересуваше. — и за понечих да стана.
Ник ме натисна обратно на стола. Мустаците му шаваха тревожно около устата, един космат покрив над розовия му език който усърдно облизваше устните му.
— Задръж топката, синко. Не можеш да се размотаваш повече там. Видя ли тазвечерния вестник? — Кимнах. — Излъчват го и по радиото. Кой ли не идва тук от ченгетата да ми казва да внимавам за теб. Ами ако някой от тях те пипне?
— Да ме пипне?
— Пази се, Джони. Изчезвай на всяка цена. Утре сутринта…
Тоя път вече станах.
— Някой друг път, Ник. Сега имам много работа.
Върнах се до колата и успях да се измъкна от гарата без да ме проследят. Главата ми отново бе започнала да пулсира а стомахът ми се вълнуваше. Утре. Утре щях да довърша работата, ако тя не ме довършеше първа.
Спрях форда след един завой и запалих цигара. Вкусът й беше отвратителен, но поне димът ми правеше компания. В известен смисъл беше много смешно. Кое Караше Джони Да Бяга? Направо като заглавие на книга. Имаше си съвсем сериозна причина. Каквато и да беше, някой го принуждаваше, защото инак не би се махнал сам.
Много хора ми бяха казали много неща. Аз самият бях видял много от тия неща. Аз самият бях част от тях сега. Бяха цяла купчина, от която се сипеха едно по едно и оформяха следата, но все още с големи празнини. След като запълнех празните места щях да науча отговорите на всички въпроси.
Но и това което знаех сега, не беше малко. Човек не си играе на детектив. Ако е такъв, то той използува всичко онова за което е учил, всички позволени и непозволени трикове. Но аз не бях детектив. Бях само човек който се мъчеше да изрови тяло погребано преди пет години, но само скелетът се разпадаше между пръстите му. Не беше никак лесно. Наоколо нямаше кой да ми подсказва. Само неща които се случваха едно след друго без видима връзка помежду им. И всичко това защото се върнах в града.
Присъствието ми смущаваше покоя на всички. Първо се опитаха да ме убият. После се опитаха да използуват ченгетата да им свършат работата и когато и това не се получи пак се опитаха да ме убият. Не ченгетата. Някой толкова искаше да ме види мъртъв че не го интересуваше цената че им се наложи да възкресят Джордж Уилсън.
Отговори. Исках отговори. Нямаше да мога да реша ребуса докато цялата картина не застанеше пред очите ми. Но това нямаше да стане тази нощ.
Тази нощ щях да си отспя. Като мъртвец. Защото следващият ден щеше да е решаващ.
Подкарах на запад като внимавах да не пропусна Понтиел Роуд, и се добрах до къщата. Вкарах колата в гаража и извадих ключа от саксията преди да се кача.
Изкъпах се и изхвърлих последните останки от превръзките които ми придържаха разпрания скалп събран надзърнах и зад двете врати които излизаха от банята. Бях твърде уморен за да си играя на игри така че си избрах тази с аромат на соли за вана и пудра, захвърлих си дрехите на гърба на един стол и се пъхнах в кревата. Ако Уенди се опиташе да се вмъкне в онова другото легло щеше да открие че ме няма в моята половина и би трябвало да бъде достатъчно схватлива да разбере че няма полза да ме търси.
Чаршафите бяха приятно хладни за сгорещеното ми тяло, а възглавницата ми беше вълшебното килимче което ще ме отнесе в заспалия град. Затворих очи и стъпих върху него.
Песента изглежда че долиташе много отдалеч. Нямаше думи, а само напев съпроводен с ритъма на дълбоки гърлени звуци. Очите ми бавно се отвориха и се втренчиха в мрака, все още напоени със сън за да осъзная откъде идва песента.
И изведнъж мракът се разсея от нещо бяло и гъвкаво което се раздвижи из стаята. Това окончателно ме разсъни. Роклята й прошумоля над главата й и комбинезонът й изпука с искрите от статичното електричество когато смъкна и него. Напяването спря за секунда и аз очаквах да видя характерните движения които прави всяка жена когато си сваля сутиена. Излъгах се. Тя направи нещо с предната му част и го свали като потник. Последва шепота на коприната, почти недоловим тоя път, и тя захвърли последното прошепване върху креслото и се протегна с ръце прострени към тавана. Също като някой жрец на луната. Тялото й беше гол проблясък в мрака, поглъщащо бледата лунна светлина която се процеждаше през прозореца. Гърбът й бавно се изви напрягайки се и всички мускулчета по него изпъкнаха особено релефно. После внезапно се отпусна, прекара пръсти през косата си и се приближи до леглото, продължавайки да си тананика.