— Прекрасна си. — казах аз. — Ти си прекрасна.
Тя хлъцна и застина на място. Посегнах към ключа на лампата над леглото но преди пръстите ми да го докоснат ръката й сграбчи китката ми и я смъкна надолу.
— Нека сме на тъмно, Джони. — каза тя.
Устата й бавно се сведе над моята. Устните й бяха влажни и бавно се разтвориха. Топли. Усетих топлината им още преди да докоснат моите. Прокарах ръка по ханша й и тя отново потръпна сладостно издавайки ония животински гърлени звуци.
Очертанията на лицето и тялото й се размиваха в мрака, всичката й твърдост се стопи докато накрая остана нищо освен красотата й. И топлината. И пламенността. Жарка като жарава. Устата й гореща вендуза върху мен. Мракът ни обгърна като топло одеяло докато накрая не експлодира и ни остави уморени и долепени в разговор за утрешния ден.
Утре.
Когато щеше да направи нещо за мен.
Да научи всичко което е възможно за едно ченге на име Тъкър.
Глава единадесета
Когато се събудих Уенди я нямаше в леглото. На възглавницата беше останал отпечатък от главата й, а на рамото ми имаше следа от бузата й. Още усещах сладостния дъх който беше оставила след себе си.
Не ми допадна начина по който го беше направила. Не обичах да постъпват така към мен жените. Все още. В нея имаше нещо твърде различно от повечето жени, нещо прямо и честно. Нещо което караше един мъж да се усеща като останал без ръка след като тя си отидеше от живота му.
Изтръсках мислите от главата си и станах. На вратата на дрешника беше закрепила бележка която ми казваше да взема колата и че ще се видим вечерта, подписано с любов от Уенди. Беше оставила следи от начервените си устни.
След закуската изкарах колата от гаража, напълних я на най-близката бензиностанция и отворих пътната карта. Отбелязах пътя до столицата на щата, като избирах околни пътища в случай че ченгетата бяха направили засади по магистралите и поех по третокласния чакълен път.
Предимството му беше че поне е пуст. Поддържах скоростта на форда около седемдесетте, намалявах на завоите и компенсирах после на правите участъци. В единайсет без десет стигнах предградията на града.
Обществените сгради бяха скупчени в няколко много високи небостъргача които се извисяваха над цялата околност подобно на болен пръст. В задната час на комплекса беше разположен паркинга. Оставих колата в него, влязох в сградата и се зарових в указателя докато открия това което ми трябваше. Федералният ревизор. Канцелариите му бяха на четвъртия етаж.
Едно много високо и много слабо момиче се втренчи в мен през очилата си и ми предложи да седна, така че избърсах праха с носната си кърпичка от седалката и седнах. Това изобщо не й понрави и изсумтя. Всички столове бяха мръсни. Посетителите изглежда бяха по един и четвърт на шестмесечие. Телефонът на бюрото й иззвъня и след като отговори каза:
— Добре. Мистър Донахю ще ви приеме веднага. Влезнете, моля.
И пак изсумтя неодобрително. Тук не бяха приятелски настроени към посетителите като в Линкасъл.
Мистър Донахю просия при вида ми и ми подаде пухкавата си лапичка.
— Седнете, сър, седнете.
Опита се да ми стисне силно ръката с което да демонстрира че играе хандбал всеки петък в спортна зала. Беше дребно и закръглено човече с голямо носле и още по-голяма усмивка, но не беше необходимо много време за да откриете че зад миловидните му светлосини очи се крие изключителен ум.
Заех предложеното ми място и се почерпих с една от цигарите му.
— Мистър Донахю — запитах го аз — обичате ли силните усещания?
Той спря насред паленето на цигарата си и вдигна учуден вежди.
— Е — изкикоти се той, и опъна от цигарата, като угаси клечката. — Това е странен въпрос. Да, мога да кажа че ги обичам. В умерени дози, разбира се. Тук обаче силните усещания не са на мода. — Ръката му обхвана със замах стаята. — Освен ако не се открие грешка в някой документ. Тогава имам силни усещания. Защо ме питате?
— Защото след няколко минути ще ви се прииска да ритате от възторг, ако искате, разбира се… защото може да се окаже че не сте от тия хора, които обичат развлеченията.
Лицето му показваше че е заинтригуван.
— Страхувам се, че не ви разбирам съвсем. Може би…
— Според полицията, мистър Донахю, аз съм банков злоупотребител, убиец, крадец, и още цял куп други престъпници. Само една ваша дума е достатъчна, за да се озова в кауша.