Тоя път малко остана веждите му да се слеят с косата.
— Казвам се Макбрайд. Преди пет години вие сте ревизирали документите на Националната банка на Линкасъл доказващи моята съпричастност към банковата фалшификация.
— Да, спомням се.
— Колко си спомняте?
Мистър Донахю изведнъж стана нервен. Цигарата му рязко взе да се скъсява след серия чести и дълбоки дръпвания. Той не знаеше дали да ме погледне или не и се боеше да посегне към телефона.
— Не съм тук за да диря отмъщение, приятел, така че не се тревожи. — каза му аз.
Той ми показа зъбите си в усмивка, без да спира обаче да се поти.
— Аз… помня детайлите… съвсем ясно.
Облегнах се и сплетох пръсти зад главата си.
— Давайте.
Той забучи угарката в пепелника, спря за миг, и после вдигна очи към моите.
— Знаете, че това е поверителна информация. Аз съм сигурен че банката…
— Не мога да отида в банката. Никъде не мога да отида. Ченгетата са по целия град и слухтят и ме дебнат. Натопиха ме, мистър Донахю. Нямам абсолютно нищо общо с цялата работа.
— Моята работа не се състоеше в това да ви изкарам виновен, млади човече. Аз само проверих документите. Имаше предостатъчно доказателства за фалшификация. Бяха подправени умело, но не чак дотолкова, че да не се забележи. — Той спря за момент и се загледа през прозореца. — Преди време към мен се обърнаха със същата молба като вашата. Една млада дама. Започна с доста сложна увертюра докато накрая не изплю камъчето.
Кожата ми настръхна.
— Вера Уест.
— Представи се под друго име.
— Блондинка. Съвсем натурална блондинка с малко улични забежки.
— Е, да. Успя да изтръгне от мен нужната й информация. Мислех че знаете за това. — Лицето му поаленя и той извърна поглед от мен. — Не го споменах в началото. А може би трябваше.
— Не. — казах аз. — Постъпихте правилно. Не е необходимо да ми казвате каква е била работата, след като тя има нещо от вас, с което може да злоупотреби. Не ви обвинявам. Трябват ми само някои подробности.
Той вдигна един молив и зачука с него по бюрото.
— Нямам какво толкова да добавя. Областният прокурор на Линкасъл, същият който загина по-късно, ме извика при себе си. Направих обичайната проверка на банковите документи и открих грешката.
— На стойност двеста хиляди долара?
— Приблизително. И малко отгоре ако държим на точността.
— Открили сте и още нещо, нали? Нещо което е възможно да сте споменали и на русокосата красавица.
Между очите му се оформи едно римско V. Врязваше се все по-надълбоко докато не вдигне очи към мен.
— Очевидно разполагате с голям източник на информация. Аз действително казах и още нещо на младата дама. Беше просто едно подозрение от моя страна. Не може да се провери. По мое мнение вие… искам да кажа, който и да е свършил оная работа, е задигнал сума значително по-голяма от официално обявената, но е успял да я върне с изключение на двестате хиляди.
— Интересно.
Той облиза устните си.
— Имаше някакви си осемдесет и четири долара в една сметка която по всички правила трябваше да бъде приключена. Няма никаква разлика дали сумата се тегли наведнъж или на части. В действителност е още по-лесно да се приключи наведнъж, защото тогава документите се обработват по-лесно. Размишлявах върху факта и стигнах до заключението че по време на разследването по-скоро е имало замитане на следи от по-стара кражба. Парите са били в процес на връщане в банката с намерението на евентуално осъществяване на кражба. Върнатият остатък е бил на стойност осемдесет и четири долара.
— Разбирате, че това не представлява интерес за мен, нали?
— Предполагам, че са го правили успешно и преди. Доста често.
— Разбирам. — Пуснах ръцете си в скута и се облегнах на стола. — Не бихте ли могли да скъсите кръга от подозренията си?
Той разбра какво имах предвид. Червенината отново завоюва позиции върху лицето му и той поклати глава.
— В действителност това ми хрумна едва след като се прибрах у дома и започнах да размишлявам. Беше нещо твърде мъгляво докато не се подкрепеше с доказателства. Бях забравил за това до момента, в който, мм, младата дама не ме потърси. Разбирам че не трябваше изобщо да го споделям с нея, но при тези обстоятелства… Тя ми отправи нещо което бих квалифицирал като прикрита заплаха че в никакъв случай не бива да го споменавам на когото и да било след нея.
— А защо го казахте на мен?
Мистър Донахю изглежда се почувствува леко оскърбен.