Нещо осветяваше стаята в жълтеникаво. Очите ми обходиха грубия под докато стигнат до отсрещната стена, после срещнаха по пътя си стол, още едни стол и четирите крака на маса.
Върху масата стърчеше старомодна керосинова лампа. Фитилът беше издърпан прекалено високо и пушекът оформяше черно петно по тавана където се разстилаше. На другата стена имаше врата със солиден изглед и плътно затворена.
Дъждът продължаваше да вали. Трополеше по покрива, а някой моментен порив на вятъра го блъскаше на вълни в стените на къщата. Главата ми бавно се проясняваше. Опитвах се да доловя звуци отвън но всичко което чувах беше ромоленето на капчук и вода стичаща се в друга. Усещах я. Реката.
Аз и реката. Двамата бяхме сами.
Пробвах краката дали мога да се изправя. Столът се повдигна с мен на не повече от инч над пода. Въжето с което бяха ме вързали очевидно беше завързано някъде на свой ред. Без никаква връзка се запитах колко ли беше часът. Не знам защо, но това придоби изключителна важност за мен. Отпуснах се на стола и се опитах да разхлабя въжетата около китките ми. Не успях но поне можах да ги раздвижа и кръвта отново тръгна по тях.
Оказа се че бях направил грешка. Вече не бяха безформени и безчувствени придатъци. Бяха прясно одрани ръце с оголени нервни окончания изпращащи директно в мозъка ми агонизиращи послания. Изпсувах и захапах долната си устна докато топла кръв не бликна в устата ми. Усещах как потта ми се стича по лицето и капе на пода където образува локвичка между краката ми.
След десет или тридесет, нямах представа колко минути, остана само тъпата и пулсираща болка, но поне чувствах връхчетата на пръстите си. Бяха почервенели от кръвта където въжетата се впиваха в кожата.
Каквото и положение да заемеше тялото ми, всичко ме болеше. Най-доброто което успях да направя, беше да провисна напред, както бях когато дойдох в съзнание, и да се втренча в пода. Уморих се да гледам голите дъски и се прехвърлих на краката си. Вътрешната страна на дясното ми бедро ме срязваше. Раздвижих го и болката изчезна.
Реших обаче да го върна на мястото му в случай че някой влезеше решен да ме претърси отново. До този момент не бяха открили пистолета в хитроумния джоб.
Аз и пистолетът. Щяхме да бъдем страхотна комбина стига ръцете ми да не бяха кървави късове месо зад гърба ми. Страхотно. И глупаво. Едва би можеше да се намери по-тъп от мен. Да им се напъхам в ръцете. Като овца на заколение. Трябваше да се сетя още като видях стаята. Трябваше да залегна на пода с готов за стрелба пистолет в ръката. Трябваше да направя много неща.
А то какво стана.
Седях и размишлявах колко добре ме бяха сгащили. И никой нямаше да узнае. Аз щях да знам, но щях да съм мъртъв. Щяха да занаята още няколко други, но те бяха онези които ми желаеха смъртта.
Пет години и хиляда мили. Бях извървял толкова дълъг път за да свърша завързан на стол като този с мириса на близката река в ноздрите ми. Скоро щяха да се върнат и да ме гледат, и аз щях да ги гледам, но щяха да се смеят само те. Щях да си седя на стола докато пукна.
Може би някой щеше да открие тялото ми и щеше да разбере как съм умрял. Едва ли. Прииска ми се да узная цялата история преди да умра. Това щеше да ми хареса. Наистина бих искал да знам колко близко съм бил до разгадаването й.
Сега вече ми беше ясно как се бяха развили нещата.
Преди Линкасъл имало Лени Серво и едно момиче на име Грейси Харлан. Тя била момиче от шоуто, но когато условията вече станали сурови се свързала с Лени Серво. Погаждали мръсни номера на момчетата-паралии и после събирали урожая. Изнудване със секс-гарнитура, специалитетът на заведението. Колкото и да е хитър клиентът, това е номер който винаги успява. Разбира се, до момента в който някой от клиентите не реши да протестира.
Но дори и излежаната присъда не намалила апетита й да се върне обратно в бизнеса. Лени го подгонили в източните щати и той взел да се оглежда за някое по-тихичко местенце в което да се устрои. Наистина бил много хитър. Намерил Линкасъл. Но дошъл в него разорен и без необходимите връзки с които да възстанови големите си доходи.
О, това не било проблем за момък като Лени Серво. Той хванал за гушата хлапака на име Джони Макбрайд. Явно му е сечало пипето. Харлан завлякла с помощта на оная си работа Джони в такава кал, откъдето нямало излизане, и точно в този момент се появява Лени с изгодното предложение да отклони определени банкови фондове за да финансира неговите операции.