— Всички са мъртви, Гардинър. Всички освен теб.
Главата му се завъртя толкова рязко, сякаш беше закачена на конец. Пръстите му потънаха дълбоко в тапицерията на креслото.
— Ти?
Гласът му беше напрегнат до скъсване.
Кимнах.
— Аз.
Заприлича на призрак. Лицето му остана без цвят и той се разплу обратно на стола. Тялото му сякаш се смали под внезапно сбръчкалите му се дрехи и остана така втренчен в нощта зад прозореца.
— Не можеш да го докажеш, Макбрайд.
Жалко че не можеше да види усмивката ми.
— Да, вярно е, че не мога да го докажа на момента, Гардинър. Ще отнеме много време и работа от страна на Линдзи и ония от полицаите му които са все още на страната на закона, но след като приключат целият град ще разбере що за стока си бил.
Само преди час и половина си мислех че знам отговора. Бях готов да хвърля всичко върху Серво докато не станах свидетел как доуби с ритници една вече полумъртва жена. Един голям бос не може да падне толкова ниско. Просто не може да си позволи да си цапа ръцете по този начин.
На времето и Лени е бил важна клечка. Малко след като се заселва в града те сгащват с Харлан по бели гащи и те принуждават да изтеглиш от банката петстотин бона. Помислил си е че е сключил чудна сделка и дори е бил достатъчно съобразителен за да ти върне парите да не би някой междувременно да открие липсата.
За зла участ обаче Лени забравя че и ти не падаш по-долу. Ти виждаш как той връща парите и това ти харесва. Толкова си бил хитър че дори си се запасил с доказателства с които да го държиш в ръцете си, което прави теб вече главата на фамилията вместо него и по тоя начин си осигуряваш лъвския пай от ударите.
По дяволите, обзалагам се че Лени дори не е имал нищо против. Получил е всичко от което се е нуждаел пък шоуто нека се ръководи от някой по-изобретателен от него. Момък като Лени едва ли е бил толкова печен в бизнеса с недвижимо имущество колкото са очаквали от него. Някой, далеч по-обигран от него, е направлявал ходовете му.
Засечката обаче се оказва Харлан. Какво си случи, Гардинър, да не би да поиска по-голям пай? Ако е било така това означава че сама си е подписала смъртната присъда. Щом някой си слага главата в торбата с такъв бизнес той трябва да кара докрая. Ето защо пише онова писмо до Миноу.
Боб е бил на косъм от задниците ви и това ви е изнервило. На теб ти е било пределно ясно че след като той види връзката й със Серво следващия от веригата ще бъдеш ти. Боб Миноу обаче също прави грешка, поне така мисля. Обзалагам се че ти или някой друг сте му подхвърлили че зад Серво има още някой, който работи в банката. Нали е съвсем логично след като банковите документи носят следи от подправяне?
Гардинър завъртя глава към мен. Чертите по лицето му бяха хлътнали дълбоко и скулите изпъкваха още повече.
Инсценировката задейства когато пращаш Джони да работи с документите с които той няма нищо общо и приятелката му ти помага защото вехне и съхне по партньора ти.
Отмъщение, какъв прекрасен мотив за убийство! И обществото го прегръща с ентусиазъм, нали? На Линдзи също много му допада. Толкова е бил логичен че застрахователните детективи и ФБР също го приемат безусловно.
— Отпечатъците ти… — изграчи той.
— Бяха върху пистолета. — довърших аз вместо него. — Пистолетът с който беше убит Миноу беше краден който ти пъхна под под бюрото на касиера докато получиш отпечатъците му върху оръжието. След това си го разменил с оригинала и си зачакал удобния за убийство случай.
И наистина е изпипано майсторски. Професионално. Миноу се връща в кабинета си за да получи потвърждението на запитването си за писмото и го носи със себе си. Кой наистина го застреля, Гардинър? Не мисля че ти си го направил. Предполагам че е бил Серво. Тъкър му е осигурил достъпа в сградата и Серво е изпълнил всичките ти разпореждания. И всичко щеше да си остане шито-покрито само да не беше Миноу фотостатирал преди това писмото. Но ти нямаше откъде да научиш това, нали?
Вестниците щяха да отбележат след това още едно убийство ако Харлан не си беше скътала копие от снимката в леглото с теб. Тя напусна семейството ви защото не можеше да те издаде без да издаде и себе си, но щеше да остане жива съхранявайки копието от снимката. Патово положение.
Измъкнах смачкана угарка от джоба си и запалих. Димът имаше приятен вкус и аз го задържах колкото можах по-дълго в дробовете си преди да го издухам. Погледнах първо към тавана, и после към Гардинър. Той стана придвижи се до малкия бар в противоположния ъгъл и си наля здрава порция.