— И някъде там на сцената излиза Троя. Тя разпознава Харлан и се включва в играта. Тя иска не само пари, но иска и първоизточника им, или поне така си мисли. На Лени сигурно му се е отелил волът докато успее да я поукроти. Ако наистина беше тарикат щеше да я натъпче с пари и да я прати някъде накрай света. Сега нямаше да е мъртъв ако беше малко по-съобразителен. — Аз се ухилих на гърба на Гардинър. — Но ти няма откъде да разбереш това, нали? За твое сведение Троя застреля Лени.
Ръката му затрепера и изтърва чашата. Тя се изплъзна от пръстите, блъсна се в килима и се търкулна по пода. Изчаках го да си налее друга.
— И така се добрах до теб. В известен смисъл всичко което се беше случило преди пет години беше просто. До тази нощ ти действително ме водеше за носа. Всички искаха да ме убият.
Трябва наистина да съм ти изкарал ангелите когато влязох в банката завчера. Направих огромна грешка като си мислех че ще постигна нещо с това. Още тогава си разбрал че нещо не е наред след като не съм те хванал на място за гушата. Джони беше ключът към всички отговори. И докато всички препускаха подире му ти беше в безопасност. И ти направи всичко възможно Джони да препуска с изплезен език.
Сега ще направя едно предположение. Да видим колко близо съм до отговора. Джони е бил бъзливец. Двама души ми го казаха и аз самият се убедих в това. Не е имал друга възможност след като същество като Еди му е взел толкова лошо страха че след като го видя пред себе си се нахвърли с голи ръце върху него. Но Джони е бил на война и се е върнал с много медали, така че трябва да изразходвал целия си запас от храброст на войната и не му е останала никаква. Не е трудно да сплашиш душевно наранен човек, особено след като момичето в което е влюбен внезапно се оказва абсолютен боклук.
Гардинър отново ми хвърли онзи поглед и разбрах че съм познал.
— И ето ме и мен след пет години. Забелязват ме и ти докладват, след което естествено ти отиваш при Серво да го уговориш да ме застреля. Но този път Серво се опъва и иска да изчака за да види какво съм замислил, но ти нямаш никакво намерение да изчакваш. Сдобиваш се с пушка, проследяваш ме до библиотеката, избираш си удобна позиция за стрелба и ме чакаш да изляза.
Още там трябваше да се сетя. Беше оставил следи от лактите и коленете си в чакъла и взех да търся някой дребосък, нещо от рода на Еди Пакман. А трябваше да търся някой който си няма понятие от стрелба за да изтърве такава лесна цел.
Целият беше застинал, с изключение на ноздрите му, които леко помръдваха, и се взираше в нощта. Ухилих се като го гледах как се свива все повече и повече. Ръката му, с която държеше чашата, бе заприличала на мъртвешка с белотата си.
И след това оня малък епизод пред Шип он Шор. Там също си поблъсках доста главата. Тогава не си криех самоличността така че за теб не е било проблем да ме откриеш къде съм. Може би някой ти се е обадил по телефона оттам, а може и да си ме следил през цялото време. Не знам. Но за това пък знам следното. Слушай внимателно.
Преди да изляза оная вечер се отбих в една бръснарница. Там е сборното място на важните клечки като теб където обменят клюки. Един бръснар на име Луут Туут с превъзходна памет и голям дърдорко си помисли че отивам на среща с Вера Уест… старата ми приятелка. Ти трябва да си дошъл веднага след мен и той да ти го е споменал.
Спрях и го изгледах. Напрегнатостта на тялото му беше изчезнала и чашата стоеше нормално в ръката му. Изпсувах наум копелето защото ми се искаше да видя как се гърчи душата му и да запълзи в краката ми. Исках целият да се разтърсва в конвулсии и очите му да се превърнат в малки късчета мрамор, а той не правеше нищо такова. Просто се взираше в нощта и даже ми се стори че се усмихва.
— Вера беше другият ключ. Тя също можеше да се раздрънка ако искаше да си намери белята с куршум между ребрата. Ти знаеше че аз не знам още за какво става дума, но Вера знаеше. Тогава онази нощ искаше да пречукаш не мен… мислеше че Вера е с мен в колата и тя беше целта ти.
Трябваше да оставиш оръжията на професионалистите, Гардинър. Това им е работата. По дяволите, желанието ти да се отървеш от мен беше толкова силно че само си усложняваше през цялото време задачата. Ти изпрати тогава Лени и Еди в публичния дом да проверят какви ги мътя с първата дама на дома. Сигурно си мислил че тя ми е връзката с Вера. Но тук вече беше в пълна заблуда. Тая жена нямаше абсолютно нищо общо с цялата работа, освен дето ми послужи за оправдание да изритам двете копелета навън. А с какво ме възнагради после ако знаеш!
Той се усмихваше. По дяволите, кучият му син се смееше! Не толкова с лицето колкото с ъгълчетата на очите си. Стоеше до прозореца и ми се смееше без да помръдне и мускулче. Малко остана да се задавя когато проговорих, вместо да скоча и да го изкормя на място.