Гласът й изобщо не звучеше нормално. Може би поради болката от изгарянето бе станал груб и дрезгав. Или пък това се дължеше на неговото докосване. Докато пръстите му продължаваха да се плъзгат между нейните, Марни потръпна и прехапа устни, за да не простене лекичко от удоволствие. Докосването на Ло сякаш бе наелектризирало долната част на гръбначния й стълб и предизвикваше приятно гъделичкащо усещане в гърдите й, особено в средната им част.
— Когато бях с Шарън, все още никой не беше чувал за СПИН — каза той. — Винаги съм използвал презервативи, за да предпазя жената от забременяване. Не бих си позволил да спя с едно момиче, което съм срещнал на Галвестънския плаж, без да си сложа презерватив.
Докосването на тези масажиращи пръсти беше толкова приятно. Марни цяла се разтапяше, подобно на маслото, което попиваше в кожата й, сгрято от топлината на телата им. Неохотно отдръпна ръката си.
— Значи все още не си убеден, че Дейвид е твой син.
— Бъди справедлива — рече Ло и се наведе към нея през масата. — До днес дори не знаех, че той съществува. Нима очакваш ей така сляпо да приема твоите обяснения?
— Нищо не очаквам от вас, полковник Кинкейд — с леден глас заяви Марни. — Казах ви това, когато спряхме пред входа на санаториума.
— Е, аз не съм от онези мъже, които биха пренебрегнали с лека ръка дори потенциалната възможност да се окажат бащи. Съвсем естествено е да стана раздразнителен, та аз направо бях шокиран. Имай търпение. Позволи ми да ти задам няколко въпроса и ми кажи истината.
Тя отмести чашката и чинийката си и опря лакти на масата, за да осигури повече въздух за наранената си ръка.
— Питай тогава. Какво искаш да знаеш?
— Как така Дейвид е мой син, след като съм сигурен, че съм взел предпазни мерки?
— Не си го направил.
— Откъде знаеш, по дяволите? — натъртено попита той и се намръщи. — Или това е било някаква игричка? Намаханата Шарън решила да го направи и накарала малката си сестричка да наблюдава всичко, така ли?
Марни сграбчи чантичката си и бързо се примъкна до края на скамейката. Той я хвана за ръката.
— Извинявай. Без да искам. Моля те. — Тя издърпа ръката си, но погледът му я накара да остане на мястото си. — Моля те, Марни.
Навярно всичко се дължеше на това, че устните му произнесоха името й за първи път след седемнайсет години или може би тя просто изпитваше нужда най-после да изясни нещата. Но каквато и да бе причината, Марни се върна обратно на мястото си.
— Разбирам защо нямаш особено високо мнение за Шарън — рязко каза тя. — В края на краищата тя ти се е видяла толкова лесна. Но аз не заслужавам да ме обиждаш.
— Казах ти, че съжалявам, наистина съжалявам. Окей? — Тя отвърна с леко кимване. — Та откъде знаеш какво точно се е случило?
— Шарън ми каза, че ти не си имал, че си бил неподготвен една вечер. Според нея вие двамата доста сте се били хъм разгорещили.
Тя го погледна въпросително.
— Разбирам. Продължавай.
— Не искала да спреш и затова те излъгала. Казала, че взема хапчета против забременяване.
Ло се позамисли и после каза:
— Не си спомням
— През целия следобед си пил бира.
— Възможно е.
— Полковник Кинкейд, аз…
— Ще бъдеш ли така добра да ме наричаш Ло? — раздразнено рече той — Спомням си как ние двамата с теб се боричкахме на пясъка и как мажех гърба ти с лосион против изгаряне. Тъй че е по-добре да ме наричаш Ло, нали?
Той си спомняше. Поне мъничко. Тя изпита огромно удоволствие от това. Може би спомените му за нея бяха смътни, но ги имаше.
— Няма никакво значение дали Дейвид е твой син или не — тихо каза Марни. — Нищо в живота ни няма да се промени.
— Забравяш едно много важно нещо, Марни.
— Какво е то?
— Писмата.
Тя безпомощно вдигна ръце.
— Колко пъти ще ти казвам, че не съм ги написала аз!
— От това проблемът става още по-сериозен.
— Не разбирам
— Ако ти не си ги написала, някой друг го е направил.
Като размисли над това, тя загрижено сбърчи вежди.
— Започвам да те разбирам.
— Ти твърдиш, че не искаш нищо от мен.
— Така е.
— Но онзи, който ги е написал, иска нещо. При това положение Дейвид е толкова уязвим, колкото и аз.
— Нима мислиш, че някой би се опитал да го нарани?
— Не знам. Може би не. Но това е само предположение.
Тя прехапа долната си устна.
— Какво ще правим?
— Не бих искал да те притеснявам. Просто трябва да бъдеш нащрек, докато успеем да разберем кой стои зад всичко това. Някакви предположения?
— Не. Дейвид прилича на теб, но трябва да застанете един до друг, за да го забележи някой.
— Ами лекарят, който е акуширал при раждането? Не би ли могъл да ме шантажира по някакви причини?