— Значи ти не си спомняш, че си ми определил среща? — жално изхлипа тя.
— Не.
— Срещнахме се миналата седмица на едно парти. Имаше и други космонавти.
Той не си спомняше нищо. Партитата бяха толкова много, че се сливаха в едно, както и безбройните „куклички“. Всъщност Ло почти не си спомняше какво се е случило преди онзи миг, когато Марни бе вдигнала към него онзи свой сериозен, влажен поглед и бе заявила, че да, онова момче, което притежаваше телосложението на Ло Кинкейд и очите на Ло Кинкейд, е синът на Ло Кинкейд.
— Виж какво ъм-м…
— Сюзет.
— Съжалявам, Сюзет — рече той, като прокара пръсти през косата си. — Аз, хъм нещо се случи днес в службата и не можах да си тръгна навреме. Трябваше да довършим онзи експеримент с антигравитацията, нали разбираш, и сега съм капнал от умора. Нека да отложим всичко за някоя друга вечер, а?
Тя не се трогна нито от подкупващата му усмивка, нито от неубедителното му извинение.
— Виж какво, да не би да ме гониш?
Той погледна нацупените й червени устни и сърдитото й лице и каза:
— Виж какво, така си е. Къде е ключът ми?
Момичето така заби назъбения край на ключа в дланта му, че едва не я разрани.
Венера последва Сюзет до вратата, като ръмжеше и на всяка крачка се опитваше да захапе тракащите й високи токчета. След като тя я затръшна след себе си, кучето погледна към него с доволно изражение.
— Ревнива кучка. Искаш ли солети?
Венера го последва, той тръгна към кухнята, като прекоси цялата къща, собственост на двойка хомосексуалисти, които бяха живели тук и преди да се разделят, му бяха продали този плод на своята връзка.
Той харесваше чистите модерни линии и просторните, непретрупани с мебели стаи. Ло разсеяно нахрани пъстрите тропически рибки в аквариума, който бе вграден в стената, разделяща кухнята от трапезарията. После извади последното писмо от джоба си и го прочете. Заплахите, че ще бъде изобличен, звучаха още по-язвително. Ло прочете този абзац още няколко пъти и така бе погълнат от загадката, свързана с автора на писмото, че Венера трябваше да близне ръката му, за да напомни за обещаното лакомство.
Той й даде една кучешка бисквита, на себе си наля бира и отвори плъзгащата се врата, която водеше към подиума от червено мамонтово дърво. Там смъкна дрехите си и влезе в горещата вана, монтирана в единия край на плувния басейн, който бе настлан с италиански керамични плочки — обект на завист дори от страна на най-любвеобилните му приятели.
Живееше от заплатата си на военен, която изглеждаше скромна в сравнение със заплатите на повечето млади администратори. Но нямаше за кого да харчи парите си освен за себе си. Живееше добре и обичаше да пръска пари за екстравагантни удобства.
Вече бе забравил за блондинката. На улицата не би я забелязал. Мислите му се съсредоточиха върху момичето, което бе видял днес следобед.
— Страхотно момиче — каза той на Венера, която бе толкова доволна, че я включва в интимните си размишления, та пъхна муцуна в горещата вода и близна рамото му.
Всеки мъж би бил горд да има син като Дейвид Хибс. Беше добре възпитан. Към майка си се отнасяше с уважение. Макар че направо бе изпаднал във възторг, когато му позволи да покара поршето, след това се сети да му благодари. Сам закопча предпазния колан, без да се наложи да му казва. Караше внимателно и много добре.
Ло смяташе, че Марни правилно беше отгледала и възпитала неговия син. Неговия син?
Беше ли готов да го признае за свой син?
До днес онова лято бе представлявало само един приятен, но смътен спомен. Какво точно му беше известно за Марни Хибс и нейното семейство? Тя можеше да се окаже просто една дяволски хитра измамница, която се държи като дръзко момиченце, когато й изнася. Можеше просто да е дяволски добра актриса, която убедително разиграва ролята на обидена невинност, когато я обвиняват, че е изпратила заплашителни писма на някого.
Тя несъмнено щеше да спечели много, ако той признаеше Дейвид за свой син. Отглеждането на едно дете струва доста скъпо в днешно време. Като единствен ерген сред колегите си космонавти Ло всеки ден слушаше безбройните им оплаквания за огромните разходи около порасналите им деца.
Работата като илюстратор на хонорар сигурно понякога се оказваше доходна, но едва ли от нея човек може да печели постоянно големи суми. Навярно тази мадама Марни Хибс бе закъсала финансово заради лечението на майка си и бе измъдрила този престъпен план, за да се докопа набързо до повечко пари.
Но тя дяволски добре го бе поставила на мястото му, когато Ло хитро намекна, че целта й е да измъкне пари от него. Когато се ядосаше, тази дребна женичка ставаше като фурия. И беше дяволски съблазнителна.