— Все още не знам. Първо трябва да съм сигурен, че аз съм му баща. Ти ме разбираш, нали?
— Можеш да разчиташ само на моята дума и на невероятната ви прилика.
— Разбрах, че могат да се направят някои изследвания — бавно каза Ло. — Не доказват бащинството, но чрез тях е възможно да бъдат елиминирани някои вероятни грешки.
— Чувала съм за това.
— Бих искал ние с Дейвид да си направим тези изследвания. Искам да елиминирам всички възможни съмнения.
— Смяташ, че това е необходимо?
— Да, Марни. Така е. За мое собствено успокоение.
Марни въздъхна и каза:
— Аз не бих могла да те спра, нали?
— Ще ми помогнеш ли?
Тя се позамисли, преди да му отговори.
— На Дейвид трябва да са му направили пълни изследвания преди започването на футболния сезон. Тогава са му взели кръв. Резултатите сигурно не представляват тайна.
— Аз ще се справя. С кого да се свържа.
Марни му написа името на клиниката, където момчето е било подложено на основен медицински преглед, и му подаде листчето тъкмо когато Дейвид се присъедини към тях.
Той се настани на колене до тяхната маса и заудря по нея, сякаш беше голям барабан.
— Готова съм да тръгнем, щом решите. На електронните игри разпердушиних всички, изгониха ме, защото ми дължат пари.
Ло се засмя и помогна на Марни да стане от стола си. Тя напразно се опита да плати половината сметка, Ло упорито отказваше. Тръгнаха си сред аплодисментите, предназначени за капитана на „Торнадо“, който бе спасил днес отбора си, и за неговия знаменит гост.
След няколко минути тримата вече пътуваха с колата по магистралата.
— Ей, Ло, ти пропусна завоя към стадиона — обади се Дейвид от задната седалка.
— Но не и завоя към моята къща.
6.
— Твоята къща ли? — попита Марни.
— Помислих си, че може би ще поискате да поплувате и да се разхладите.
— Наистина ли, Ло? Имаш басейн? Мамо, той има басейн.
— Става късно.
— Дейвид утре няма да ходи на училище. Моля те!
Тъй като Ло управляваше колата, тя нямаше право на избор, но съвсем не бе във възторг от възможността да му отидат на гости. Не й се искаше Дейвид да се сближава прекалено много с тази знаменитост, която с танцова стъпка се бе появила в живота им и също така с танцова стъпка щеше да го напусне, когато и дотегнеше да има син.
И ако Ло се почувстваше задължен да признае Дейвид, можеше ли нейната стара къща, която отчаяно се нуждаеше от ремонт, да се сравнява с неговия великолепен модерен дом с плувен басейн в задния двор и с аквариум, вграден в стената на трапезарията?
Аквариумът беше просто едно от хилядите неща, които Дейвид определи като „Страхотни!“, докато надничаше от стая в стая. Златистата ловджийска хрътка изръмжа на Марни, но веднага хареса Дейвид и вървеше неизменно по петите му, като въртеше опашка и току го близваше по коленете.
— Страшна къща, нали? — възкликна Дейвид, когато излезе на червения подиум, за да се възхити на огромния басейн.
— Хайде хвърляй се! — каза му Ло. — Но първо се съблечи.
Дейвид побърза да го стори и само по къси спортни гащета се гмурна във водата, без да се колебае.
— В добра форма е — отбеляза Ло.
— Вземаше уроци по плуване — рече Марни.
— Не превъзхожда ли другите във всичко, с което се заеме?
— Да. — Тя погледна изкосо Ло. — Не е наследил тези прекалено големи способности от майка си.
Те го наблюдаваха — Дейвид няколко пъти преплува басейна по цялата му дължина, преди да спре да си почине. Венера беше близо до него, тичаше напред-назад покрай басейна и развълнувано лаеше. Когато Дейвид излезе, за да си поеме дъх, тя го близна по лицето.
— Това куче ме обожава — каза той и се опита да избегне буйните й прояви на обич.
— Днес не съм я разхождал. Защо не я изведеш за малко? — предложи Ло. — Едно червено ферари се е настанило на две пресечки оттук в южна посока. По това време обикновено е паркирано пред входа.
Дейвид се измъкна от басейна и пое от протегнатите ръце на Ло хавлиена кърпа и каишката на Венера.
— Хайде, момичето ми. Ще се върнем след малко. — Момчето и неговият нов предан приятел излязоха през задната врата. Тя шумно се затръшна след тях.
— Струва ми се, че тази вечер Венера е готова да избяга с него, стига да я помоли за това — каза Ло. — Ама че безсрамница.
— Той винаги е искал да има куче.
— А защо никога не е имал?
Кестенявите вежди на Ло се сбърчиха над носа.
— Заради майка ми. Домашните любимци я изнервят. А откакто тя е в санаториума, не ми е останало време да му взема куче.
Ло се позамисли, а после кимна към кабинката в дъното от другата страна на басейна.