Тя се врътна на скърцащите си гумени подметки и поведе Ло Кинкейд по алеята към входната врата на къщата си. Вътре работещата климатична инсталация предлагаше приятно облекчение, но тъй като Марни бе изпотена, веднага й стана студено. Или може би ясното усещане за присъствието на този мъж зад гърба и караше кожата й да настръхва.
— Оттук.
Марни го поведе по просторния коридор — от онези, които могат да се видят само в къщи, строени преди Втората световна война — към остъклената задна веранда, която й служеше за ателие. Там тя се почувства по-спокойна и непринудена, по-способна да се справи с изумителното събитие — неочакваното завръщане на Ло Кинкейд в живота й.
Когато се обърна и застана лице в лице с него, леденосините му очи бързо-бързо оглеждаха ателието й. Те привлякоха и задържаха погледа й като магнит.
— Е? — кратко каза той и подпря ръце на хълбоците си. Явно очакваше обстойно обяснение за нещо, от което Марни нямаше ни най-малка представа.
— Не зная нищо за никакви писма, мистър Кинкейд.
— Бяха изпратени от този адрес.
— Сигурно е станала някаква грешка в пощата.
— Малко вероятно е. Не и пет грешки в разстояние на няколко седмици. Вижте какво, мисис, хъм — Как ви беше името?
— Хибс. Мис Хибс.
Той и хвърли още един бърз, изпитателен поглед.
— Мис Хибс, аз съм ерген на трийсет и девет години. Много отдавна бях в пубертета. Не си спомням всяка жена, с която съм спал.
Сърцето й отново подскочи и тя бързо си пое дъх.
— Никога не съм спала с вас.
Той зае леко нехайна поза и нагло вирна глава.
— Тогава защо твърдите, че сте ми родили син? Син, за когото нищо не бях чувал, докато не получих първото ви писмо преди няколко седмици.
Марни се вторачи в него с безмълвно удивление. Усети как пребледнява.
— Никога не съм имала дете. И повтарям: — не съм ви изпратила нито едно писмо. — Посочи му стол. — Защо не седнете?
Не му предложи това от любезност, нито защото бе загрижена за неговото удобство. Просто се опасяваше, че ако не седне веднага, подкосените й крака няма да могат да я удържат.
Той се позамисли, като хапеше раздразнено ъгълчето на долната си устна, а после се приближи до едно плетено кресло. Седна на самия ръб на възглавницата, сякаш искаше да е готов мигновено да скочи на крака, ако се наложи.
Смутена от калните си гуменки и износената си трикотажна блузка, Марни се настани срещу него на съседното кресло. Седеше с изправен гръб, стиснала плътно мръсните си колене, а дланите й нервно потръпваха върху бедрата.
Докато изпитателният му поглед обхождаше лицето й, разрошената й коса, небрежното облекло и мръсните колене, тя се чувстваше необлечена и уязвима.
— Вие ме познахте. — Думите му прозвучаха като изстрел.
— Всеки, който гледа телевизия или чете вестници, щеше да ви познае. Вие сте най-известният астронавт след Джон Глен.
— И затова се превръщам в лесна мишена за всеки смахнат.
— Аз не съм смахната!
— Тогава защо ми изпращахте всички тези писма, дявол ви взел? Тази идея дори не е оригинална, знаете ли? Всеки ден получавам десетки писма.
— Моите поздравления.
— Всичките не са от мои почитатели. Пишат ми и разни озлобени религиозни фанатици, които смятат, че Бог не ни е дал право да излизаме в космоса. Някои благодарят на Бога за катастрофата с „Чалънджър“ Той ни наказвал, защото се месим в небесните му дела и тям подобни глупости. Получавам и предложения за женитба и за разни скверни и извратени връзки — сухо добави той.
— Колко хубаво.
Без да обръща внимание на ехидната й забележка, мъжът продължи:
— Но във вашите писма все пак имаше нещо оригинално. Вие бяхте първата жена, която твърдеше, че съм баща на детето й.
— Да не сте глух? Казах ви, че никога не съм имала дете. Как тогава ще твърдя, че сте бащата?
— Точно това имах предвид, мис Хибс! — извика той. Марни се изправи. Той също. Застана зад гърба й, когато тя се приближи до писалището и съвсем безпричинно започна да пренарежда четките и моливите, поставени в няколко метални кутийки от чай и кафе.
— Вие също така бяхте първата, която ме заплаши с публично изобличение, ако не изпълня онова, което искате.
Тя се обърна и установи, че той е много близо до нея. Почти усещаше докосването на панталона му до голите си колене.
— Нима е възможно да ви заплашвам? Вие сте прекрасната русокоса рожба на космическата програма, вие сте герой. Всички американци онемяха пред телевизорите, когато стиснахте ръката на руския космонавт след сключването на космическия мирен договор. В Ню Йорк имаше триумфален парад във ваша чест и в чест на вашия екипаж. Вие вечеряхте в Белия дом заедно с президента и съпругата му. Почти без чужда помощ променихте общественото мнение по отношение на НАСА, което несъмнено не беше благоприятно след случая с „Чалънджър“. Критиците на космическите полети станаха за смях след онова, което вие направихте. Трябва да съм луда или пълна глупачка, за да се изправя — горкичката аз — срещу подобна знаменитост. Уверявам ви, че не съм нито едното, нито другото.