— Съблекалнята за малки момиченца е ей там. В шкафчето има богат избор от бански костюми, но не съм сигурен, че ще намериш някой толкова малък, та да ти става.
— Не ми трябва бански костюм.
Той пристъпи към нея. Гласът му стана по-плътен. Усмивката — многозначителна.
— Още по-добре тогава.
— Нямах това предвид.
— И преди си плувала гола. Спомням си.
— Имаш грешка, ако говориш за онази нощ, когато вие двамата с Шарън плувахте голи.
— Да, права си. Ти отказа да съблечеш банския си. И двамата се опитахме да те накараме да го направиш, но ти не искаше.
— Можеха да те осъдят за развращаване на малолетни.
— Тогава ти не ми даде никаква възможност да го направя. Започна да плачеш и избяга. Защо?
Марни безмълвно поклати глава, гледайки като хипнотизирана посребрената му от лунната светлина коса. Така бе изглеждала и на Галвестънския плаж в онази нощ, когато Шарън я бе нарекла страхливка и бе заплашила да я удуши, ако я издаде на родителите им.
Тогава Ло бе проявил мъничко повече търпение, като я уговаряше:
— Хайде, малката. Няма да те заболи. Няма да те порази гръм, не бой се.
Колко много й се искаше тогава да влезе с него в топлата солена вода, но се срамуваше от детинското си тяло и изпитваше ужасен страх, че може да ги хванат.
— Защо тогава не дойде да плуваме голи? От мен ли се страхуваше?
— Не — изшептя Марни.
— Защо се разплака тогава, Марни? Срамуваше ли се?
— Разплаках се, защото бях ядосана.
— Ядосана? На мен ли беше ядосана?
— На теб. На Шарън. Мразех те, защото можеше да се отнасяш така безгрижно към всичко това, а аз не можех. Но най-много бях ядосана на себе си. Толкова много ми се искаше да се присъединя към вас, нали разбираш, но нямах смелост.
Зениците на Ло съвсем лекичко се свиха.
— Сега имаш шанс да наваксаш пропуснатата възможност.
— Все още ми липсва смелост.
— Не и на мен.
Той набързо свали спортните си обувки и чорапите. С едно движение смъкна през глава полото си. То докосна голите й крака и падна на подиума.
— Ло?
— Хъм-м-м?
Очите й жадно оглеждаха гръдния му кош. Триъгълникът от руси косъмчета, който бе видяла там, когато Ло беше на двайсет години, междувременно се бе, разширил и обхващаше целите му гърди. Цветът им беше по-наситен, златисто-кестеняв. Косъмчета и кичурчета се виеха върху твърдите и изпъкнали мускули и около гръдните зърна, давайки напоследък повод на един изключително предприемчив и находчив импресарио да предложи да се заеме с производството и продажбата на плакати с образа на Ло Кинкейд — този образец на мъжката хубост.
Според неговата идея на този плакат голият до кръста Ло трябваше да носи имитация на скафандър с отворен до пъпа цип. И да стои на фона на една ракета със символично значение. Човекът обещаваше да продаде милиони такива плакати. Нямало да е необходимо НАСА да прибягва до парите на данъкоплатците, за да прави своите космически изследвания. Касата й щяла да бъде пълна с пари, дошли от портмонетата на пощурели от възторг почитателки.
Разбира се, в НАСА бяха ужасени. Дори не удостоиха тази идея с официален коментар. Медиите се позабавляваха няколко дни с нея и после всичко затихна от само себе си.
Но сега Марни стоеше там с пресъхнали устни, влажни длани и омекнали колене и си мислеше, че идеята на онзи тип не е била лишена от своите достойнства.
Ло свали спортния си панталон и го изрита настрани, а после пъхна палци под ластика на долните си гащета. Марни инстинктивно посегна, за да го спре. Докосването на топлата му кожа я накара мигновено да дръпне ръката си.
— Ло, не мога да позволя Дейвид да ме види да плувам гола в твоя басейн — каза тя. — Това е някаква нелепа, детинска игра. Престани.
— Тогава не ми разваляй удоволствието и иди да си сложиш един бански костюм.
Сините очи гледаха предизвикателно сивите. Сивите навярно щяха да издържат по-дълго, ако синеокият не бе повдигнал въпросително вежди и не бе пъхнал отново палци под ластика на долните си гащета. Сините очи спечелиха битката.
Марни вдървено отиде до вратата на кабинката за преобличане, след което силно я затръшна след себе си. Изпробва три бански костюма и десет минути по-късно се появи, облечена с черно трико. Материята бе достатъчно еластична, за да не виси на крехката й фигура, макар че банският бе с един номер по-голям от необходимото.
Марни уверено отиде до трамплина, подскочи няколко пъти, за да го опита, а после изпълни красив скок. Когато изплува, Ло й ръкопляскаше, като плуваше го гръб и риташе с всички сили с крака, за да се задържи на повърхността.
— Много добре.