— Благодаря.
Тя доплува до стълбичката и успя да се изкачи до средата й, когато пръстите на Ло обхванаха глезена й. Той я смъкна обратно в басейна и я притисна към облицованата му с плочки стена.
Когато бедрото му се докосна до нейното, Марни шумно си пое дъх.
— Ло, ти…
— Ъхъ. Обичам да плувам гол. Много е приятно.
— И това е твоето верую, нали? Щом нещо ти е приятно, направи го.
— А твоето верую гласи: щом нещо ти е приятно, значи е грях. — Той бръсна една капчица от ухото й и докосна шията й с устни. — Поне веднъж малката светица би трябвало да се отпусне и да се остави на течението, нали така? Опитай. Направи нещо, скъпа, нещо…
Тя опря длани в раменете му и рязко го отблъсна, при което водата наоколо силно се разплиска.
— Затова го правиш, нали? — гневно възкликна Марни.
— Защото е вълнуващо, предизвикателно, дръзко. Един юноша ей сега ще завари майка си във водата заедно с гол мъж и това ти се вижда много вълнуващо и необичайно.
Марни се хвана за перилото на стълбичката и почти се изкачи догоре, когато той отново я дръпна и я събори във водата, но не така нежно, както предишния път.
Този път дланите му се плъзнаха под мишниците й. Притиснаха отстрани гърдите й и те почти изскочиха над горната част на банския й костюм. Той го забеляза. Забеляза също така и вълнуващо настръхналите й гръдни зърна под мократа и плътно прилепнала материя. Задържа я достатъчно близо до себе си, за да усети върху корема си неговата възбуда.
— Единствената причина да направя това — каза Ло през стиснати зъби — е, че веднъж вече се докоснах до теб. Оттогава мисля само за едно — да те докосна отново.
Погледна устните й. Бяха мокри от водата на басейна и от това, че тя току ги облизваше неволно. Червилото й се беше изтрило. Марни нямаше представа колко възбуждащо му се видя всичко това.
— Ако имах достатъчно ум в главата си преди седемнайсет години — добави той, като изръмжа, — в онази нощ щях да смъкна банския ти костюм и да те замъкна в морето. Може би ако ти бях помогнал да превъзмогнеш задръжките си, ако ти бях помогнал да опознаеш мъжкото тяло, щеше да се превърнеш в чувствена жена вместо в скована и изсушена девица и моралистка, каквато си.
Марни впери поглед в отражението си в огледалото, поставено на тоалетната й масичка. Наскоро бе навършила трийсет години, но кожата й все още бе свежа и гладка като на младо момиче. Само очите й правеха лицето й да изглежда по-зряло. От деня на раждането й те съзерцаваха сериозно този свят. Или поне така изглеждаше.
Ето защо Ло я смяташе за прекалена светица. Винаги бе правила такова впечатление на хората. През детските й години и по-късно все й се присмиваха, че е прекалено праволинейна, прекалено скучна, прекалено сериозна.
Наистина ли хората си мислеха, че й харесва да бъде прекалено съвестна? Не й харесваше. Беше досадно. Никога не й е било приятно да играе ролята на малката светица. Но все някой трябваше да го прави. И след като Шарън беше лудетината на семейството, Марни трябваше да се държи като нейната строга компаньонка.
Тя с въздишка угаси лампата, приближи се до самотното си легло и свали пеньоара си. Леко опипа тялото си през нощницата. Беше слабо и източено. Никога нямаше да притежава така наречените пищни форми. А Шарън се бе развила рано и мъжете бяха започнали да се обръщат след нея още когато стана на дванайсет години. За ужас на родителите им.
Когато беше в добро настроение — което се случваше много рядко, — Шарън обясняваше на отчаяната си по-малка сестра, че само трябва да има търпение и ще дочака бедрата й да станат по женски заоблени, а гърдите да наедреят.
С печална усмивка Марни се пъхна между чаршафите. Тези дългоочаквани заоблени форми така и не бяха се появили. Преди много години тя бе престанала да се надява на това.
Знаеше, че има известен чар. Макар че очите й не искряха и не играеха кокетно, все пак бяха големи, с гъсти тъмни мигли. Устните й, изглежда, бяха особено привлекателни за някои мъже. Онзи скулптор, на когото бе позирала — нямаше ли полковник Кинкейд да бъде шокиран, ако разбереше, че като студентка тя бе позирала на един скулптор, — намираше устните й за интригуващи и съблазнителни. Точно това го бе възбудило онзи следобед, когато остави работата си, прекоси ателието и с изцапаните си с глина ръце докосна устните и. Тя беше унизена и объркана, когато зърната на гърдите й изведнъж се втвърдиха.
Скулпторът се почувства окуражен и реши да отиде по-далеч. Целуна я по устните и опипа малките й остри гърди. Тя откликна на това. Огромното му его щеше да бъде напълно съсипано, ако разбереше, че неговото докосване само по себе си не е предизвикало тази чувствена реакция на тялото и.