— Искам.
— Сигурна ли си?
На близкия ъгъл Ло спря колата пред знака „стоп“ и погледна изкосо към Марни.
— Каза ми, че ми разрешава да спя с теб. Обеща, че няма да ме набие, ако го направя.
— Хайде де, опитай.
Ло я караше да изяде една сурова стрида.
— Изглеждат отвратителни. Не, благодаря.
Той приближи черупката до устните си и изгълта наведнъж слузестата й вътрешност. Марни потръпна. А Ло се разсмя.
— Много са полезни. Смята се, че увеличават мъжката потентност.
— Значи за мен няма да са полезни, тъй като, първо на първо, не съм мъж.
— Забелязах — отвърна той, като впери поглед в дълбоко изрязаното й деколте.
Марни се изчерви и се опита да отклони от себе си този втренчен поглед.
— По-добре внимавай. Сюзет ще започне да те ревнува.
— Кой?
Марни кимна по посока на налятата сладострастна блондинка. Тя носеше къса рокличка от червена лъскава кожа и красиво се бе облегнала на ръката на наскоро развелия се висш администратор от НАСА.
— О, значи нея имаш предвид — с безразличие отбеляза Ло и отново обърна лице към Марни. — Тя просто е от компанията.
— Вече говорих с нея. Каза ми, че миналата седмица си я изпързалял.
— Точно така беше.
— Безсърдечен негодник.
— Вината беше твоя.
— Защо ли напоследък всичките ти неприятности с жените са все по моя вина? — попита тя.
— Имах уговорена среща с нея в деня, когато срещнах Дейвид. Тогава изгубих всякакво желание да излизам с жена.
— Разбирам.
— Няма защо да се усмихваш така — изръмжа Ло, забелязвайки как леко се повдигат ъгълчетата на устните й.
Всъщност откакто я бе взел от дома й, вниманието му бе разделено между устните и деколтето й, от което стомахът на Марни непрекъснато се свиваше.
— Ние, париите, изпитваме огромно удоволствие, когато наблюдаваме могъщата върхушка — подразни го тя.
— Все пак откъде познаваш Сюзет?
— Запознахме се, докато ти и твоите приятелчета разговаряхте за…
— Имаш предвид?
— Точно така, Сюзет каза какво всъщност представлява?
— Реактивен военен самолет. Понякога се качвам и си правя една обиколка.
— Качваш се на реактивен самолет и си правиш обиколка?
Подобна дързост й се струваше направо немислима.
— Трябва да поддържам тренинга си на летец-изпитател — сякаш опита да се оправдае той.
Тя впери замислен поглед в лицето му.
— Защо обичаш толкова много да летиш?
Двамата мълчаливо бяха избрали това уединено местенце, за да си похапнат от чиниите си, пълни с различни ордьоври. Намираха се на моста над изкуствения канал, по чиито брегове растяха буйно разцъфнали азалии и отдалеч наподобяваха гигантски тъмнорозови гъсеници. По парапета му се виеха глицинии, чиито лилави цветове бяха надвиснали над водата.
Нощта бе наситена с ухания. Докато повечето гости се тълпяха из стаите на великолепната къща, като се смееха и бъбреха под звуците на музиката, изпълнявана от петчленния оркестър, Марни и Ло предпочетоха да поседят на една пейка отвън.
— Харесва ми чувството на опиянение, което изпитвам горе. Колкото по-нависоко се издигам, колкото по-голяма е скоростта, толкова повече ми харесва.
— А майка ти все още ли се страхува за теб?
Той удивено наклони глава на една страна.
— Откъде знаеш за това?
— Спомена нещо такова, когато бяхме в Галвестън. Спомням си този ден. Цял следобед валеше и затова започнахме да играем на монополи. По едно време Шарън загуби интерес към играта и отиде да си подремне.
— Майка ти и баща ти също бяха легнали да поспят — рече той. — Ние двамата бяхме сами на онази веранда с изглед към морето.
Марни беше доволна, че той си спомня за това.
— Тогава ти ми разказа за плановете си да се кандидатираш за участие в космическата програма, след като отбиеш военната си служба. Спомена ми и за това, че майка ти се страхувала и не искала да летиш на онези военни реактивни самолети.
— Е, все още се страхува. Докато летях на космическата совалка, баща ми искал да й дава успокоителни, но не можел да я откъсне от телевизора и радиото.
— Бих могла да я разбера — тихо каза Марни. Беше правила съвсем същото.
През онази седмица почти не можеше да работи, а още по-малко пък да спи. Премаляла от притеснение, само обикаляше из къщата и си представяше ужасяващата картина на избухването на „Чалънджър“. Спомни си как се бе разплакала от облекчение, когато Ло успешно приземи космическата совалка във военновъздушната база „Едуардс“.
— Майка ми се страхува от космическите полети почти толкова, колкото се страхува, че няма да се оженя и да имам…
Ло млъкна и впери поглед във водната повърхност.