— Каквото посееш, такова ще пожънеш. Не знаех, че все още някой може да вярва в такива работи.
— Татко беше такъв. Искаше Шарън да се поучи от грешката си.
— Струва ми се, че ти и родителите ти сте страдали колкото нея, ако не и повече.
— Щом се разчу новината, че неомъжената му дъщеря е бременна, баща ми трябваше да напусне работата си на свещеник. Вече нямаше никакво влияние върху паството си.
— Това накара ли го да намрази Дейвид?
— Разбира се, че не. Дейвид не беше извършил греха, той бе плод на този грях. Мама и татко обичаха Дейвид и бяха много нежни с него. Ако не беше така, той нямаше толкова добре да се приспособява навсякъде в обществото.
— А баща ти как си изкарваше прехраната след това? — попита Ло, като разлистваше страниците на албума и се взираше поотделно във всяка снимка.
— Отиде да работи при един издател на религиозни книги.
— И почина от сърдечен удар.
— Хъм-м-м. Мама понесе много тежко това. Особено като се има предвид, че той почина много скоро след Шарън.
— Какво се случи с нея, Марни?
— Вече ти казах. Беше злополука. Или по-точно — автомобилна катастрофа.
Той повдигна брадичката й и обърна лицето й към себе си. Двамата седяха много близо един до друг, раменете им се докосваха. Коляното й се опираше в бедрото му. Марни изведнъж забеляза това, но не знаеше как е станало.
— Бъди по-конкретна.
— Вече няма значение. Дейвид не си спомня нищо — уклончиво отвърна тя.
— Чакам.
Марни затвори очи и прошепна:
— Била е пияна. Колата преминала в съседното платно и ударила челно друга кола. В нея имало двама души. И тримата загинали на място.
Ло гръмко изруга, беше изпълнен с гняв и съжаление. Марни инстинктивно се досети за какво си мисли той и утешително сложи ръка на бедрото му.
— Нямаш вина, Ло. Ти дори не знаеше за бременността на Шарън. Не започвай да се самообвиняваш, че си изоставил едно момиче, изпаднало в беда. Шарън сама си навлече тази беля на главата и ако не беше ти, щеше да е някой друг. Започна да се бунтува от деня, в който проумя, че татко е свещеник и затова държането й би трябвало да служи за пример на другите. Не понасяше това и ето защо нарочно афишираше всичките си прегрешения. Тя беше причина за постоянното неразбирателство в семейството ни. С държането си правеше нещастни нашите родители. И макар че бяха много разстроени тогава, съмнявам се, че въобще се учудиха, като разбраха, че е бременна.
— А защо не се свързаха с мен или с моите родители?
— Шарън каза, че не знае кой е бащата. Хвалеше се, че е спала с много мъже. Аз не виждах защо трябва да съобщавам името ти. Прекалено много хора вече бяха засегнати, защо трябваше да проваляме и твоя живот? След раждането на Дейвид — продължи тя — Шарън не пожела да се върне в гимназията, разправяше, че й действала затъпяващо и че вече била приключила с всичко това. Тогава татко настоя да си намери работа, но тя нямаше никаква квалификация, нищо не я интересуваше и все я уволняваха.
— Ами как беше с мъжете?
— Шарън съвсем естествено ги привличаше. От майчинството тялото й само се позаобли. — Марни бе втренчила поглед в ръцете си и току свиваше и отпускаше пръсти. — За нещастие все попадаше не на когото трябва. Родителите ни изпитваха голяма мъка, като я гледаха как съсипва живота си, но нищо не можеха да направят. Понякога тя изчезваше и се връщаше след дни.
— Не даваше пет пари за Дейвид, нали?
— Така е — отвърна Марни и тъжно поклати глава. — За нищо не й пукаше, само създаваше хаос около себе си.
— А той какво знае за мен?
— Нищо! — разтревожено отговори тя.
— Бих искал да разбера какво знае за баща си въобще. Той е умно момче. Сигурно е задавал въпроси.
— Веднага щом се научи да говори както трябва. Както ти обясних миналата вечер ние му казахме, че баща му не е могъл да се ожени за майка му. Че това е било невъзможно.
— Не ви ли е досаждал непрекъснато, за да му кажете поне името на баща му?
— Обяснихме му, че и това е невъзможно.
— Не искаше ли да разбере защо?
— Изтъквахме разни неясни причини и подчертавахме, че ще го обичаме толкова много, та няма да усети липсата на баща.
— Повярва ли ви?
— Сигурно не. Но в края на краищата се примири.
— Не е имал голям избор, нали? — Ло горчиво стисна устни и те се превърнаха в тънка линия. — Не е имал баща. Нито пък истинска майка. Кой се грижеше за него, когато Шарън се забавляваше?
— Ние — родителите ми и аз, имахме тази възможност. — Той я изгледа втренчено, преди да продължи да разгръща страниците на албума.
— Ъхъ — обади се след няколко минути. — Ти си се грижела за него, нали?