— Ами училището?
— Ходех и на училище. Дори завърших колеж. Отне ми малко повече време и това е всичко.
— Защото не можеше да се натоварваш много, защото не искаше да оставяш Дейвид за дълго на майка си — каза той, предугаждайки правилно.
— Да, но…
— И когато се дипломира, ти дори не се опита да си потърсиш добре платена работа в някоя рекламна фирма, както си могла да направиш. Предпочела си да работиш вкъщи, за да можеш да се грижиш за Дейвид, нали?
— Имах и други съображения.
— Съмнявам се. — Ло затвори очи, наведе се напред и опря челото си в нейното. — Ти си правила всички жертви, които се полагат на родителите. Ти си негова майка, Марни. Ти.
— Дейвид щеше да е повече мой син само ако бях легнала с теб на онова одеяло на плажа вместо Шарън.
Ло бързо се отдръпна от нея. Марни също бе шокирана от собствените си думи, но не помръдна. Дори не мигна, само го погледна със сериозните си сиви очи. Една сълза се стече по бузата й.
Ло я избърса, а после с мокрия си пръст погали устните й.
— Ако всичко можеше да се повтори, щях да избера теб. Ти си два пъти повече жена от нея.
Привлече лицето й към себе си. Целуна влажната следа от сълзата на скулата й, после — ъгълчето на устните й.
— Снощи толкова ми се искаше да направя това, че направо ми премаляваше — прошепна хрипливо Ло. Целуна и другото ъгълче на устните й. — Искаш ли да знаеш защо днес съм тук? Ще ти кажа. Всеки път, когато те представях на някого, всеки път, когато ти отпиваше от чашата си, всеки път, когато си хапваше нещо, аз исках да целуна тези хубави, съблазнителни устни. И онази суха, задължителна целувка за лека нощ пред вратата ти още повече изостри апетита ми.
Устните му почти докосваха нейните, докато говореше. Сега езикът му обходи ръба на устните й. Марни неволно простена. Ло успя да разтвори устните й. Езикът му — гладък, бърз и гъвкав — се сля с нейния. Тя му позволи това и дори отвърна със същото движение.
— По дяволите! — простена Ло, когато най-накрая се отдели от устните й. — Отдавна трябваше да направя това.
Марни отново се отдаде цяла на сладката му, влажна, топла целувка. Откликвайки на страстното и бързо темпо, което той налагаше, както и на собствените си импулси, тя го прегърна през кръста и го притисна към себе си. Той също коленичи, придърпа я още по-близо, тъй че двамата застанаха, на колене един срещу друг.
Устните му обсипваха шията й с бързи горещи целувки, а после разтвориха яката на ризата й и запечатаха дълга целувка под нея.
Марни отметна глава назад и простена името му.
— Сложи ръката си тук, Марни.
Той взе ръката й, пъхна я под ризата си и я притисна към топлата си космата гръд. С трескави пръсти започна да разкопчава копчетата на ризата й, но след това седна от удивление, защото откри, че тя не носи сутиен. Марни смутено се опита да се загърне с ризата си, но той отмахна треперещите й ръце и жадно я огледа.
Обзеха я старите страхове. И веднага се разсеяха, щом той наклони русата си глава и целуна издутината на гръдта и, като шепнеше името й с хриплив глас, който тя така често бе чувала в сънищата си.
Без да съзнава, тя леко го галеше по гърдите. Палецът й неволно докосна издаденото зърно и сякаш ток разтърси тялото му. Ло изруга през зъби и леко я ухапа по гърдата.
— Не мога да повярвам, че това се случва наистина. — Марни несъзнателно изказа на глас мислите си и проумя това едва когато Ло я притисна към себе си и прошепна, заровил лице в шията й:
— Случва се и още как. Усещам тялото ти, вкусвам го.
Неговото тяло бе като съвършено произведение на изкуството. Искаше й се да го гледа, да му се наслаждава, да го вкусва, но устните му обсипваха гърдите й с целувки в такъв бърз еротичен ритъм, че не беше възможно да се бави.
Устните му отново и отново галеха зърното на гърдата й. Със свободната си ръка Марни притисна главата му към себе си, когато устните му жадно и болезнено се сключиха около щръкналото зърно.
— Ло. — Името му се изтръгна от устните й подобно на тихо протяжно стенание.
— Знам, знам. Заболя те.
Сложи ръката й в скута си и натисна. Беше много възбуден. Марни застина на място. Той не забеляза това. Посегна към копчето на късите й панталони и след като го разкопча, свали и ципа.
Внезапното докосване на студения метал до кожата й изведнъж накара Марни да изтрезнее и най-после да разбере накъде вървят нещата.
— Не, Ло! — ненадейно извика тя и го отблъсна от себе си.
Опита се да се изправи и се удари в страничната облегалка на едно кресло.
Слисаният Ло не успя да стъпи здраво на крака и се стовари тежко върху седалката на същото кресло. После объркано се вторачи в Марни, докато тя усилено се бореше с непослушните копчета на ризата си.