— Това е безумие — каза тя с треперлив глас. — Да се търкаляме на пода във всекидневната като…
Отказа се да се бори с копчетата. Пръстите й не искаха да я слушат, докато Ло седеше така и не откъсваше очи от оголената й гръд. Единствената й възможност в случая беше да напусне стаята с колкото може повече достойнство.
Почти успя. Но когато мина покрай него, той протегна ръка, стисна я за китката и рязко я дръпна да седне между разтворените му колене.
— Ло, не бива.
— Дявол да го вземе! — изръмжа той, разтвори ризата й и притисна устни към голия й корем.
Еротичното усещане беше толкова силно, че Марни едва не загуби свяст. Притисна силно главата му към себе си, за да запази равновесие, но когато пръстите й се заровиха в косата му, движението прерасна в милувка.
Устните му бяха топли, влажни, прекрасни. И не спираха на едно място. Ло леко обхвана талията й и с устни си запроправя път надолу по корема й. Езикът му обходи пъпа й, а дланите му обхванаха задника й.
Леко покаралата му брада я боцкаше. Усещаше влажния му дъх. Зъбите му бяха остри, езикът — мек. Сладките усещания следваха бързо едно след друго. Те бяха нови, вълнуващи, все по-завладяващи.
Брадичката му докосна еластичното ръбче на долното й бельо. Той целуна ивицата по-светла кожа, оставена от ръба на бикините. Но когато устните му докоснаха тъмните косъмчета по-надолу, Марни шумно и рязко си пое дъх.
— Ло, какво правиш?
— А ти как мислиш?
Онова, което си мислеше, бе прекалено приятно, за да го опише, и прекалено скандално, за да позволи да се случи. Отмаляла от желание и любов, тя отново си наложи да го отблъсне. Този път навреме успя да се измъкне.
9.
Когато той излезе от всекидневната, тя го чакаше до входната врата. Дрехите й вече бяха в ред, но същото не можеше да се каже за чувствата й.
— Струва ми се, че е най-добре да си вървиш — хладно каза Марни.
Успя да овладее гнева си. Подобни сблъсъци не й бяха приятни, не умеете да се справя с лекота.
— Не е необходимо да ме обиждаш само защото не позволих да ме опипваш на пода във всекидневната.
— Кое те притеснява повече? Опипването или мъжът?
Ло пъхна палци в колана си и зае арогантна поза. Тя зяпна от удивление.
— За какво точно намекваш, Ло?
— Нищо, нищо — каза той и нехайно сви рамене. — Ще ти се обадя.
Понечи да тръгне, но Марни го сграбчи за ръката.
— Струва ми се, че се опитваш да намекнеш нещо. И въобще нямаш основание за това.
— Така ли? — Очите му, които само преди няколко минути я бяха гледали така нежно и страстно, сега бяха студени и изпълнени с презрение. — Защо замръзваш на място всеки път, когато те докосне мъж?
— Не е твоя работа.
— По дяволите, моя работа е. Ти си попечителка на сина ми, тъй че имам право да зная всичко за теб, дори най-съкровените ти тайни — Пристъпи по-близо и нарочно я накара да се дръпне назад. — Защо не си се омъжила?
— Никой не ми е предлагал такова нещо.
— Не се и съмнявам. Ти ще накараш всеки мъж да се вледени, щом само през ум му мине думата „секс“. Ако обичаше Дейвид толкова много, както твърдиш…
— Обичам го.
— Тогава защо не се омъжи заради него, за да има мъж в тази къща? Освен ако мисълта да спиш с мъж е толкова отвратителна за теб, че не можеш да превъзмогнеш това дори заради Дейвид. — Сините му очи се присвиха. — Не съм сигурен, че сте създали особено здравословен климат за моя син, мис Хибс.
— О, и може би в онзи замък на удоволствията, който наричаш свой дом, ти ще му предложиш много по здравословна атмосфера, особено като се има предвид че разни сладурчета като Сюзет влизат и излизат, когато си пожелаят. Колко здравословно ще се отрази на сина ти, когато разбере, че баща му има подръка бански костюми за жени с всякакви размери!
— Моят начин на живот поне е нормален.
— Отвратително нормален, полковник Кинкейд. Също така нормално беше да намекнеш, че не съм в ред само защото отказах да се търкаляме на пода във всекидневната, което за теб беше само едно вълнуващо преживяване за запълване на свободното време. — Марни млъкна и шумно си пое дъх. — Е, за твое сведение — заета съм. Тъй че напусни къщата ми заедно с мръсните си намеци за моя сексуален живот и с отегчението си, което несъмнено те е подтикнало да дойдеш тук.
Той го направи, но не и преди да подхвърли през рамо една много тънка заплаха:
— Това не е краят. В никакъв случай.
— Страхотен е, бабо. Благодаря ти.
Дейвид с благодарност прие ключодържателя, който мисис Хибс собственоръчно бе изработила през последните няколко седмици в часовете за трудова терапия. В санаториума пациентите се занимаваха по специален график. Марни беше доволна — майка й явно се чувстваше толкова добре, че можеше да участва в тези занимания, макар че някой от персонала сигурно й бе помогнал да направи ключодържателя.