— Не, нищо подобно. Учиш ли?
— Да, но…
— Ако не се върна скоро, преди да си легнеш, заключи всички врати.
— Добре. — Той се нацупи. — По-добре да беше ми казала какво става.
— Нищо, за което да се притесняваш.
Тя му изпрати въздушна целувка и побърза да напусне стаята му, преди да й е задал още въпроси, на които щеше да се наложи да отговаря с лъжи.
Докато пътуваше към къщата на Ло, Марни мислено съчиняваше онова, което щеше да му каже. Искаше с няколко думи да му съобщи най-същественото. След случилото се през този ден щеше да й бъде неудобно да остане насаме с него.
Но май нямаше да й се удаде тази възможност. Щом зави по улицата, тя забеляза цяла редица коли, паркирани върху двата тротоара. Откъм къщата му долитаха гръмките звуци на музика. Ло явно имаше гости.
Първият й порив беше да се върне обратно. Новината можеше да почака. Понечи да даде заден ход, за да обърне колата, но изведнъж промени решението си.
Беше прекарала един ужасен следобед, опитвайки се да реши дали е доволна, че е прекъснала любовната игра, или съжалява за това. Не можа да работи. Бе неспокойна и раздразнителна. Денят и се бе видял доста неприятен. Дразнеше я това, че Ло явно беше преживял спокойно кавгата им и дори имаше настроение да посреща гости.
Затова Марни паркира колата си и тръгна покрай широките лехи с петунии по алеята, водеща към вратата на задния двор. Неколцина от гостите се плискаха в басейна. На подиума се тълпяха много хора.
Докато минаваше покрай тях, усети върху себе си ококорените погледи на двама каубои, всеки прегръщаше с едната си ръка по една близначка на Сюзет, а с другата надигаше кутия бира.
Групата бизнесмени, които пиеха уиски и се оплакваха от падащите цени на суровия петрол, въобще не й обърнаха внимание. Тя дочу края на някаква мръсна история за търговски пътник и една любителка на женската борба в калта.
Марни настъпи нещо мокро и хлъзгаво и погледна надолу, за да установи, че това е горнище на бански костюм. Не й се искаше да узнае откъде се е появило и къде се намира другата част на този бански.
— Госпожо?
Обърна се и видя един непознат мъж, който беше заел йогистка поза в лехата със зимзелен. Дългата му бяла и права коса бе вързана отзад с лъскава панделка, а очите му бяха като стъклени. Явно бе упоен от „тревата“, която пушеше.
— Пречите ми да гледам — тържествено й заяви той.
— О, извинете.
Марни продължи упорито да върви напред към къщата, защото Ло не се виждаше отвън.
В кухнята всички стояха прави. Група доста порядъчни на вид жени изучаваше съдържанието на купа с млечнорозов сос, всички се оплакваха от дългите часове, прекарани зад кормилото в името на това децата им навреме да бъдат откарани на различните места за спортуване и забавления. Марни ги разпозна — бяха съпруги на астронавти. Беше се запознала с повечето от тях на онази официална вечеря, на която я заведе Ло.
Една набита грубиянка с индианска прическа и обеци с формата на пречупени кръстове тормозеше рибите в аквариума с помощта на празна бирена кутия, като си тананикаше добре познатата злокобна мелодия от „Челюсти“.
А около масата група развеселени мъже говореха за полети. Марни разпозна сред тях съпрузите на онези жени, които бяха прехвърлили вниманието си от млечно-розовия сос към френския маникюр на една от себеподобните си. Тази вечер към хората от НАСА се бяха присъединили неколцина по-млади мъже с вид на военни. Всички слушаха много внимателно думите на един от космонавтите.
— … И се спусна толкова ниско — каза той и описа с ръка низходяща линия. — Искал да се приземи, но от кулата го отклонили.
— Нещо повече.
Гласът принадлежеше на Ло, който бе яхнал обратно един стол и бе скръстил ръце на облегалката му. Зад него по същия начин бе седнала някаква жена, която масажираше раменете му и току облизваше едното му ухо.
На Марни й се прииска да прекоси стаята и хубавичко да зашлеви и двамата — нещо, което направо я слиса, тъй като доскоро бе смятала, че няма никаква склонност към насилие. Само веднъж й се бе случило да напердаши Дейвид и след това плака повече от него.
— Онези проклети страхливци се опасяваха да не би да ги поопуша — с насмешка заяви Ло.
— Да ги поопушиш ли? Там имаше облаци черен дим — обади се първият космонавт. Ло сви рамене и отпи от кутията с бира, поставена на масата пред него. — Във всеки случай ей този смахнат тип се появи отново, пренебрегна всички правила и приземи самолета на косъм от останалите. На косъм. После разправяше, че слушалките му се били повредили. — Човекът възхитено заклати глава. — Никога не бях виждал подобно нещо. А какво направиха шефовете после? Мислите, че му четоха „конско“ ли? Нищо подобно! Не и на нашия Аполон. Дадоха му медал, дявол ги взел!