— Ти самият си правил и по-щури номера — обади се Ло сред избухналия смях.
— Несъмнено. — Съпругата на космонавта се появи иззад гърба му и дръпна надолу козирката на шапката му с надпис „НАСА“. — Но това беше, преди да му кажа, че ако не престане да щурее с тези Т–38, аз ще престана да щурея с него в леглото.
Тези думи накараха всички, които стояха наблизо, да се разсмеят, чуха се дюдюкания и цинични подмятания.
— Което ме навежда на мисълта, скъпи — добави тя, като се наведе и го целуна по бузата, — че трябва да си вървим вкъщи и да оставим нашите млади и неженени приятели да се забавляват истински. На мен ще ми дойде много да се забавлявам и тук, и у дома на моята възраст.
Силите около масата се прегрупираха основно, тъй като още няколко двойки се съгласиха с нея и се насочиха към вратата.
Една от съпругите на космонавтите забеляза Марни и й се усмихна приятелски.
— Здравейте! Снощи не успях да се запозная с вас. Името ми е Крие Камбъл. А това е съпругът ми Боб.
— Марни Хибс. — Някъде зад раменете на двойката Марни забеляза как реагира Ло, като чу името й. Той рязко обърна глава към тях. — Приятно ми е да се запознаем.
— Доколкото си спомням, някой каза, че сте художничка.
— Точно така.
— Много бих искал да поостана тук с вас, но ние тъкмо си тръгвахме. Може би някой друг път ще си поговорим.
— С удоволствие — каза Марни, откликвайки на любезността на мисис Камбъл.
— Снощи бях много доволна, че видях Ло с жена като вас. Веднъж и той да излезе с някоя, чийто коефициент на интелигентност е по-голям от гръдната й обиколка. Което в края на краищата ме наведе на мисълта, че и той има мозък в главата си, а не само…
— Хайде, скъпа! — добродушно се обади съпругът й и я побутна към вратата. — Ще се видим друг път, Марни.
След като те си отидоха, Ло я извика:
— Ела, Марни. Какво ще пиеш? Някой от вас, господа, няма ли да бъде така любезен да отстъпи мястото си на дамата?
— Не, благодаря.
Бузите й пламтяха от възмущение, но бе решена да издържи. Той нарочно се държеше така отвратително с нея, за да я накара да избухне. Марни нямаше никакво намерение да му достави удоволствието да я види ядосана или изплашена.
— Трябва да поговоря с теб, Ло.
Момичето, което бе седнало зад Ло на стола, се притисна още по-плътно към него и го прегърна здраво през раменете. Той с пресилено безразличие сви рамене, показвайки й колко е безпомощен.
— Както виждаш, в момента не мога да мръдна. Защо не се отпуснеш и не се позабавляваш тук? Присъедини се към гостите ми. Ти си сред приятели. Ей, чуйте всички, искам да ви представя Марни. Марни, това е — Ло се опита да си спомни нечии имена. — Това са неколцина мои приятели пилоти, с които летях днес.
— Кинкейд разправяше, че трябвало да се отърве от някакъв пушек или да умре — съобщи един от тях на Марни. Той седеше до масата и пиянски й се хилеше. — Кинкейд разправяше, че удоволствието да караш самолет е почти толкова голямо, колкото и да спиш с жена.
— Вие, момчета, не знаете кога да си затваряте устите, нали? — попита Ло с мрачна усмивка.
Но другият пилот не го слушаше. Преди Марни да успее да разбере какво става, той я прегърна през кръста със силната си ръка и я привлече на скута си.
— Кинкейд, ти ни обеща, че тук ще има много жени, но не си споменавал, че ще са от такава класа. — Пилотът сложи другата си ръка върху корема на Марни и силно я притисна към себе си, като зарови нос във врата й. — Харесвам такива дребнички мадами. Колкото са по-дребни, толкова по-добре. Когато отвън изглеждат такива малки, и отвътре са малки.
Ло рязко скочи от стола си и събори рижото момиче на пода. Втренчи смъртоносен поглед в пилота и каза с леден глас:
— Забавлението свърши.
10.
Смехът секна. Веселото настроение — също. Секна и гласът на Рей Чарлс, макар че Марни не успя да разбере как някой е намерил толкова бързо съответното копче.
Ло сякаш преряза с поглед ръцете, които прегръщаха Марни. Щом пилотът я пусна, тя се изправи на крака и се отдалечи.
Постепенно напрежението се пренесе от кухнята в двора и го заля като тъмен порой. Веселието секна. Гостите бавно се насочиха към входната врата и към колите си.
— Ло? — обади се червенокосата, която вече бе станала от пода и бе увиснала на дясната му ръка.
Той нетърпеливо я отблъсна.
— Забавлението свърши и за теб, скъпа. Тя се нацупи, врътна се и си тръгна. Но преди да мине през входната врата, вече се бе лепнала за онзи натряскал се пилот, който неволно бе обидил своя домакин.