— Откъде, по дяволите, можех да знам, че тя е толкова специална за него, а? — мърмореше той на своите по-трезви приятели, които бързаха да го избутат към вратата. Никой не изглеждаше склонен да предизвиква повече Ло.
Той хвърли сърдит поглед на Марни и излезе отвън на подиума. Тя огледа кухнята. По нищо не приличаше на безукорно чистата стая, която бе видяла миналия път. Всички свободни повърхности сега бяха отрупани с използвани картонени чинии и салфетки, с празни бутилки и кутии от бира. Една такава кутия дори лежеше на покритото с чакъл дъно на аквариума.
Марни дочу някакво дращене, приближи се до една врата и я отвори. Венера изскочи от килерчето. После се сви и се приготви за скок, като поглеждаше подозрително Марни, докато не проумя, че тя е нейната спасителка. Тогава изпълзя до нея и подуши ръката й.
— Ей, момичето ми! — възкликна Марни и я потупа по главата.
Само след няколко секунди двете станаха приятелки. И защо не, горчиво си помисли Марни. И двете ревнуваха Ло. На Марни й се искаше да изпищи всеки път, когато си помислеше за чувственото червенокосо момиче, което се бе притискало към Ло, и за неговата самодоволна усмивка.
Той се върна в кухнята и затвори плъзгащата се стъклена врата зад себе си.
— Всички си отидоха. Сега щастлива ли си?
— Нямах никакво намерение да прогонвам гостите ти. Ако беше успял да се откъснеш за малко от онази червенокоска, за да ти кажа, каквото имам да ти казвам, всички щяхте да си останете тук и да се веселите цяла нощ. Все ми е едно.
— Твърде късно. Прогони гостите ми и едва не предизвика кавга.
— Онзи пияница с мръсната уста е виновен, а не аз. Не трябваше да му обръщаш внимание.
Ло подпря ръце на хълбоците си и войнствено я изгледа.
— Извинявай. Смятах, че защитавам честта ти. Следващия път, когато някой негодник започне да прави мръсни забележки по твой адрес, ще си държа езика зад зъбите и ще те оставя да им се наслаждаваш.
Тя наведе глава и започна да масажира слепоочията си. И при други обстоятелства нямаше да й е лесно да се срещне с него. Ала сегашните бяха повече от ужасни или меко казано, неподходящи за воденето на спокоен разговор на такава опасна тема.
Ло сложи на пода купа с мексикански сос, за да може Венера да лочи от нея. Тя веднага се нахвърли върху яденето. Той се изправи и враждебно изгледа Марни.
— Е, да чуем. Кое налагаше така спешно да се появиш тук тази вечер?
Тя притеснено огледа кухнята.
— Искаш ли да ти помогна да почистиш тук?
— Затова ли изгони гостите ми?
— Не — рязко отвърна тя. — Престани с тези шеги.
— А ти престани да извърташ. Утре прислужницата ще оправи всичко. За това й се плаща добре. Та какво искаше да кажеш?
— За писмата.
Той бързо тръсна глава.
— Какво за писмата?
— Може ли да ги видя?
— Какво има? Не ми ли вярваш? Да не би да мислиш, че аз съм ги написал?
— Моля те, покажи ми ги — сухо каза тя.
— За какво ти са?
— Защото ми се струва, че знам кой ги е изпратил.
— По дяволите, какви бяха тези крясъци? Къде отидоха другите гости?
Марни мигновено се обърна. Една двойка стоеше на вратата на кухнята. Мъжът и момичето изглеждаха силно озадачени и почти голи.
Сюзет бе притиснала една хавлиена кърпа към гърдите си, а надолу се виждаха само бикините на банския й костюм. Мистерията на изгубеното горнище от бански костюм най-накрая бе разкрита. Мъжът бе завързал хавлиена кърпа около кръста си.
Марни им обърна гръб и коленичи до Венера. Махна купата с мексиканския сос и на нейно място сложи парче печено месо, което взе от един поднос.
— Какво става тук, Ло? — попита мъжът. — Ние просто отидохме в една от спалните за малко и…
— Всичко е наред. Гостите внезапно изчезнаха. Всички си отидоха.
— А къде е Мери-Джо?
— Тя си тръгна с един от пилотите.
— Какво? И ти я пусна?
— Виж какво, не съм брачен консултант, нали? — отвърна Ло, чието търпение все повече се изчерпваше. — Щом ти си се заврял в спалнята със Сузи, Мери-Джо сигурно има право да си тръгне с друг мъж. А сега изчезвайте. Имам си собствени проблеми.
Двамата затърсиха дрехите си по подиума, като междувременно мърмореха колко груби са някои хора. Ло им обърна гръб и прокара пръсти през косата си.
— Гладен съм. Искаш ли малко царевични пръчици?
Марни поклати отрицателно глава. Той пренебрегна остатъците от храната, приготвена за гостите, и си взе една купа с мюсли и прясно мляко. Тъй като на масата нямаше празно място, изправи се до нея, подпря бедра на плота и започна да яде.
— Кой ми е изпратил писмата? — попита той между две огромни хапки.