Ло си призна, че е доволен от случилото се. Явно и Дейвид беше доволен. Тогава защо и двамата имаха чувството, че са изоставили Марни?
Венера изпадна във възторг, щом видя отново Дейвид. Започна лудешки да гони собствената си опашка, докато накрая остана без дъх и се поуспокои.
— Може ли да поплувам? — попита Дейвид почти веднага след като остави куфарите си в една от празните стаи за гости.
— Бъди мой гост. Но този дом си има правила: никакви мокри кърпи или дрехи на подиума. Закачи ги в пералнята.
— Точно както е и у дома.
— И гледай непременно да заключиш входната врата и да угасиш осветлението, след като свършиш с къпането.
— Слушам, сър.
Около един час по-късно Дейвид влезе в малкия домашен кабинет на Ло. Стените бяха покрити с негови снимки като пилот на реактивен самолет, направени в различни военновъздушни бази по целия свят. Други отразяваха кариерата му като космонавт. На една от тях се виждаше излитането на космическата совалка „Виктория“ и Дейвид каза:
— Тогава мама ме събуди много рано, за да наблюдавам старта на совалката. След онова, което се случи с „Чалънджър“ почти ме беше страх да гледам. Когато всичко мина добре, викахме „ура“.
— И аз — рече Ло със самодоволна усмивка. — Утре ще ти приготвя една такава снимка и ще помоля всички членове на екипажа да я подпишат.
— Благодаря. Това е страхотно.
— Венера влезе ли с теб в басейна?
— Ъхъ.
— Не съм я виждал. По това време обикновено се опитва да се настани в скута ми.
— Тя е хъм в леглото ми.
Ло безпомощно разпери ръце:
— Тези жени!
Дейвид се разсмя, но смехът му прозвуча малко пресилено.
— Сигурно си бил с толкова много жени.
— Какво, жените ли? — Дейвид прочисти гърлото си.
— Ъхъ.
Ло се опита да улови погледа му, но той извърна глава.
— Искаш ли да ме питаш нещо, Дейвид? — Момчето рязко сви кокалестите си рамене.
— С мама сме говорили затова. За секса, искам да кажа.
— И?
— Е, аз вече не съм дете. Знам всичко за тези работи.
— Хъм-м-м.
— Все още не съм стигнал до края, но от години правя френска любов с разни момичета.
Ло се стараеше да изглежда сериозен. Облегна се назад в кремавото си кожено кресло и сключи ръце върху плоския си корем.
— Разбира се.
— Пък и някои момичета ми позволяват, нали разбираш, да ги докосвам на някои места.
— Хъм-м-м.
— Мама не е глупава. Тя знае, че вече ще искам да, нали знаеш, да спя с момичета.
— Да.
— Тя каза, че няма да е естествено, ако не искам. О, божичко! — простена той. — Държа се като ненормален.
— Повечето от нас изглеждат така, когато говорят на тази тема, Дейвид. Не обръщай внимание. Просто ми кажи какво си мислиш.
— Е, според мама не би трябвало да мисля само за тялото на една жена, ами трябва да се възхищавам от ума й също и тям подобни, нали знаеш, от онези неща, които я правят личност. Освен това тя казва, че е необходимо да уважавам жените и никога да не ги из… да не ги…
— Да не ги използваш ли?
— Аха, точно така. Знам какво означава тази дума, но просто не можах да я произнеса.
— Майка ти е права, Дейвид.
Момчето впери изпитателен поглед в него — поглед, който толкова много приличаше на неговия собствен.
— Ти не си го направил. Не и с майка ми.
Ло пръв извърна очи. Мразеше да му казват какво да прави и в друг случай щеше да се ядоса. Той сам си беше съдник и рядко приемаше чужда критика. Още по-рядко изпитваше угризения на съвестта. Но сега под втренчения поглед на сина си се почувства смутен и ужасно виновен.
— Не, не съм го направил, Дейвид. Надявам се, че ти ще се отнасяш с повече отговорност към любовните си връзки, а не както аз постъпих с Шарън.
— Не ми се сърдиш, че ти казах това, нали?
— Не, разбира се. Тъкмо обратното. Уважавам те за това, че ме постави на мястото ми. Майка ти не се отнесе честно към мен, но аз трябвате да съм сигурен, че няма да забременее.
— Въобще не я помня и сигурно затова не ти се сърдя. Ако ти беше наранил мама, Марни искам да кажа, това щеше да е друга работа. — Усмихна се леко. — Пък и ако ти беше използвал презерватив, мен нямаше да ме има сега.
— По тази причина, само по тази причина съм доволен, че не го направих.
Дейвид наведе глава и промълви смутено:
— Е, още веднъж лека нощ.
— Утре трябва да тръгнем рано, за да не закъснееш за училище.
— Ще стана навреме. Мама е сложила будилника в куфара ми.
Той се застоя до вратата, като прокара пръст по жилките на дървото.
— Има ли и нещо друго, Дейвид? — попита Ло, когато забеляза, че не му се иска да си тръгне. — Друго правило на тази къща гласи: Ако имаш нещо наум, кажи го!