— Просто се чудех защо напоследък се навърташ около мама. Заради мен ли?
— О, ние надълго и нашироко сме разговаряли за теб — уклончиво отвърна Ло.
— Аха — каза Дейвид, който изглеждаше разочарован. — А пък аз си помислих, че го правиш, защото я харесваш.
— Харесвам я.
— Така ли? — попита момчето и лицето му светна.
— Много е хубава.
— Е, ами това е добре, наистина е добре. Трябва да си лягам. Лека нощ. Страхотно е, че съм тук, татко.
— Страхотно е, че си с мен.
Няколко минути след като Дейвид излезе от стаята Ло продължаваше да се усмихва. Припомняше си части от разговора им и отново се усмихваше. Сам беше учуден, че му се е видял толкова приятен този откровен разговор с Дейвид.
Угаси лампата в кабинета си, влезе в своята спалня, съблече се и легна в леглото. Скръсти ръце под главата си и като впери поглед в бавно въртящия се вентилатор на тавана, си помисли колко незадоволителни бяха напоследък някои други страни от живота му, например сексуалните му връзки.
Всъщност като си помислеше, той бе престанал да води сексуален живот, откакто бе срещнал Марни Хибс.
Колко време бе изминало оттогава? Седмица, две? Ло Кинкейд да изкара две седмици без жена? Немислимо! Нечувано! Ако се разчуеше сред колегите му, щеше да има да му се присмиват.
Но колкото и да е странно, Ло сякаш нямаше желание да променя нищо. Предпочиташе да изчака. Да изчака нея. Желанието беше толкова силно, че понякога го измъчваше, но друг път беше толкова сладко, изпитваше удоволствие само да я пожелае.
Перките на вентилатора хвърляха въртящи се сенки върху стените. Тези сенки бяха сиви като очите на Марни. От очите й мислите му се насочиха към устните й, които бяха толкова сладки и съблазнителни и така неволно и дори неохотно, но страстно отвръщаха на целувките му.
Той си помисли и за гърдите й — малки, но свръхчувствителни за неговото докосване. И за вкуса на кожата й. И колко прекрасен беше пъпът й. И за тихия сластен звук, който тя издаде, когато устните му…
Ло се унесе в сън и фантазиите му преминаха в сънищата.
14.
Марни беше толкова изнервена, че едва не изпусна една капка от глазурата върху името на Дейвид, което изписваше върху тортата. Но успя да я улови навреме и името стана чудесно. Искаше всичко да е идеално за вечерята по случай рождения му ден.
— Можем да празнуваме в моята къща — бе предложил Ло няколко дни по-рано.
— Не, искам на рождения си ден той да бъде у дома. — После, като си даде сметка, че къщата на Ло става все по-привлекателна за Дейвид в сравнение с нейната, тя добави: — Бих искала аз да приготвя тържествената вечеря.
— Чудесно — бе се съгласил Ло с усмивка. Полагаше големи усилия, за да се държи любезно. — Мога ли с нещо да ти помогна?
— Не, благодаря — бе отвърнала тя също така любезно. — Тържеството ще бъде скромно. Само за трима ни. Но бих желала да сготвя любимите му ястия като за много специален случай. Той отдавна очаква този ден.
Точно тогава Дейвид затопурка надолу по стълбите, като носеше на рамо картонена кутия със свои вещи. Стаята му в къщата на Марни постепенно се изпразваше, докато онази в къщата на Ло вече бе препълнена. Марни си повтаряше, че не бива да се плаши от това прехвърляне на вещите му от едната къща в другата, защото всички тийнейджъри обичат да бъдат заобиколени от собствените си вещи. Така се чувстваха по-независими.
— Готов ли си, татко?
— Щом ти си готов.
— Тази вечер ще играем голф — беше й съобщил Дейвид.
— Приятно прекарване.
— Искаш ли да дойдеш? — предложи й Ло.
— Да, мамо, искаш ли да дойдеш? Но трябва да те предупредя, татко, че тя се сърди, ако не спечели.
— Нищо подобно! — Марни игриво бе цапнала Дейвид. — Бих искала да дойда, но не, благодаря. Имам работа тази вечер.
— Добре. Довиждане. Ще се видим утре. Може ли аз да карам, татко?
— Разбира се — каза Ло и му подаде ключовете.
— Внимателно ли шофира? — попита Марни, като погледна тревожно към поршето.
— Много внимателно. Вече има доста практика. Набързо ще изкара шофьорския курс.
— Остават още пет дни. Не съм сигурна, че е готов да препуска сам по пътищата.
— Той е много внимателен шофьор, Марни.
— Знам. Страхувам се от разни смахнати, които може да срещне на пътя.
Това се бе случило преди пет дни. Днес беше великият ден. Изпече кейка прекалено рано, за да има време следобед да придружи Дейвид до Центъра за подготовка на шофьори.
Откакто навърши дванайсет години, Дейвид очакваше този ден. Марни се страхуваше за него, но с нетърпение очакваше да сподели радостта от този ритуал на преминаване към света на пълнолетните.