Тя се радваше на похвалите му.
— Доволна съм, че ви хареса. Само се надявам, че сте оставили малко място за десерта.
— Ето това ъгълче тук е празно. — Той посочи едно място между две ребра. Това беше детска игра, която двамата обичаха да играят.
— Тогава няма да ви карам да чакате повече. Ще сервирам десерта веднага щом прибера тези чинии.
Марни стана и започна да трупа чиниите в един поднос.
— Аз ще ти помогна — каза Ло и отмести стола си.
— Не е необходимо.
— Знам.
— Е, това е моят рожден ден, затова аз ще си седя тук и ще видя колко силно мога да се оригвам.
— Дейвид Хибс, ти…
— Само се шегувам, мамо.
Тя направи гримаса и понесе тежкия поднос към кухнята.
— А тези къде да сложа? — попита Ло, като вдигна една солничка и една мелничка за черен пипер.
— В последното шкафче вдясно. На втората полица.
— Страхотна маса. Страхотна вечеря.
— Благодаря.
— Нищо не може да те стимулира сексуално така, както една хубава вечеря с цветя и свещи на масата и — Той се приближи зад нея и я прегърна с една ръка, обхвана с длан гръдта й и с деликатни пръсти погали нежното зърно. — Една красива жена.
Марни рязко си пое дъх и се обърна.
— Ло! Какво правиш?
— През целия ден не ми е било така приятно — прошепна с дяволита усмивка той и впи топлите си устни в нейните. Ръцете му се спуснаха надолу и той плътно притисна тялото й към себе си.
— Държах се добре. Дадох ти време. Не те притисках. Но дявол да го вземе, вече чаках достатъчно. Желая те, Марни. — Той притисна бедрата си към нейните и видя как зениците й се разшириха. — И ти ме желаеш — добави грубо, преди да запечата на устните й една дълга, ленива, прекрасна, смучеща целувка.
— Ло? — Най-накрая успя да прошепне името му тя, останала почти съвсем без дъх.
— Да? О, боже, ти си прекрасна! Очите му не се откъсваха от лицето й.
— Ло?
Марни едва успя с треперлив глас отново да произнесе името му преди следващата целувка, при която всеки страстно, но и нежно смучеше устните на другия.
Най-накрая Ло вдигна глава.
— Нашият син ни чака — хрипливо изрече той. — С това ще се заемем по-късно. — Отново погали с палец зърното на едната й гръд и усети колко е втвърдено. — Колкото по-скоро, толкова по-добре. А междувременно с какво мога да ти помогна?
Като начало трябваше да я подкрепи, за да не падне, защото тя не беше сигурна, че ще може да стои права. Но все пак Марни успя да се задържи на краката си, скоро свещите върху тортата бяха запалени и тя я понесе към дневната, където Дейвид ги очакваше.
— Нали не сте толкова старомодни, че да започнете да пеете „Честит рожден ден“, а?
Марни погледна към Ло и му се усмихна дяволито. Двамата изведнъж шумно запяха. Дейвид се сви на стола си и запуши ушите си с ръце. Още преди да свърши песента, тримата заедно се разсмяха.
— Пожелай си нещо.
— Мамо — простена Дейвид и извъртя очи към тавана. Но накрая се предаде и изгаси свещите с едно духване.
Марни разряза триетажната шоколадова торта, в която беше вложила толкова много труд, и им сервира огромни парчета. Унищожиха ги за рекордно кратко време.
— А сега е време за подаръците. — Тя излезе от стаята и след малко се върна с пакет, увит в лъскава хартия. — Отвори този първо.
— Първо ли? Да не искаш да кажеш, че има и още един?
Тя се усмихна загадъчно и рече с напевен глас:
— Няма да ти кажа. Нали знаеш колко много обичам изненадите.
Едва сдържайки вълнението си, тя застана зад стола на Дейвид, докато той развиваше пакета — вътре имаше комплект нови дрехи.
— Страхотни са, мамо! — възкликна той, като вдигна панталона и ризата. — Направо са страхотни.
— Харесват ли ти?
— Да, бива си ги.
Двамата бяха толкова заети да разглеждат дрехите, които бяха ушити по последната мода, че не забелязаха как Ло се приближи до прозореца и погледна навън. Той се обърна към тях и с глава посочи към двора.
— Ще трябва да излезеш навън, за да отвориш моя подарък — рече Ло на Дейвид.
— Навън ли?
— Хайде. И ти, Марни.
Ло ги избута навън през входната врата. Дейвид направи само няколко крачки и забеляза новата лъскава спортна кола, паркирана на алеята. Мигновено се закова на място. Сините му очи се опулиха, той зяпна и рязко се обърна.
— Откъде се появи?
— Докараха я. Точно навреме, слава богу.
— Искаш да кажеш, че това е подарък за мен. Марка „Айрок“? „Айрок“?
— Честит рожден ден! — каза Ло и разтърси връзка ключове пред носа на Дейвид.
Дейвид вторачи поглед в ключовете, после в Ло, в Марни. После направи задно кълбо на тревата, грабна ключовете от Ло и се втурна към новата кола.