Марни се наклони леко и опря глава на гърдите му.
— Майка ми сякаш беше забравила за непокорството и лошите постъпки на Шарън. Нямаше смисъл да споря с нея. Пък и се страхувах да го направя. Лекарят ме беше предупредил, че кръвното й налягане е високо.
— Сигурен съм, че си се справила по най-добрия възможен начин. И всъщност моят живот повече прилича на приказка, откакто се появи Дейвид. — Брадичката му докосна темето й. — Каза ли й, че той временно живее при мен?
— Да, и тя злобно се изсмя. Искаше й се да вярва, че той ти пречи. — Марни вдигна поглед към него. — Съжалявам, че тези писма ти причиниха такива неприятности, Ло.
— Нямаше неприятности. Може би се разтревожих малко. И то за кратко време. Не се притеснявай повече за това, Марни. Всичко свърши. Всички можем да бъдем доволни.
Беше толкова приятно да стои в прегръдките му, да усеща ръцете му около кръста си. Тъкмо защото и беше толкова приятно, тя си наложи да се освободи от прегръдките му.
— Къде е Дейвид? Скоро ли ще се върне? Трябва да му кажа за баба му.
— Отиде на купон у един свой приятел. Не се притеснявай — добави Ло, като забеляза разтревоженото й лице, — преди да го пусна, говорих с родителите на момчето. Семейство Муър.
— О, Джак Муър. Двамата с Дейвид са приятели от толкова години. Добро семейство.
— И аз стигнах до същото заключение и го пуснах, при условие че ще остане там до сутринта. Не ми се искаше да обикаля с колата по улиците в събота през нощта.
— Добре. Значи ще го намеря у семейство Муър. Довиждане, Ло. Благодаря ти, че ми позволи да поплача на твоите — Вместо да произнесе думата „гърди“ тя се усмихна неловко и понечи да тръгне към вратата.
— Ехей, ехей! — Ло я хвана за ръката и я обърна към себе си. — Може ли да ти предложа нещо? — Марни въпросително наклони глава на една страна. — Защо не оставиш Дейвид да се забавлява? Нищо не може да се направи тази вечер, нали така?
— Прав си. Пък и всичко вече е уредено.
— Утре сутринта момчето може да научи тъжната новина. Купонът е по случай завършването на гимназията. Пепси, пици и „Плейбой“ до пръсване, както ми каза той.
— Ами — Тя няколко пъти прокара пръсти през косата си. — Сигурно си прав. Звънни ми сутринта, когато той се прибере, и ще мина да го взема.
Тя посегна към бравата. Ло отново обхвана раменете й с ръце.
— Може ли да ти направя и едно друго предложение? — Марни пак го погледна въпросително. — Остани тук тази нощ.
Тя направо зяпна.
— Какво?
— В това състояние ще бъдеш истинска заплаха за другите шофьори на пътя. Освен това не знам дали ще имаш сили да се добереш до колата си. И независимо от физическите ти възможности, аз смятам, че не бива да оставаш сама тази нощ.
— Ще се справя.
— Но защо въобще трябва да се справяш с нещо? Имам няколко спални, в които още никой не е нощувал.
— Макар че леглата несъмнено вече са били използвани.
Той се намръщи.
— Никога ли не забравяш? Обещавам ти, че през тази нощ няма да се появи нито една полугола двойка наоколо. Всичките ми приятели вече знаят, че сега при мен живее едно момче и че подобни изпълнения тук са табу.
— А ти какво им каза?
— Че ще трябва да си намерят някое друго място.
— Имам предвид Дейвид. Какво им каза за него?
— Нищо не съм им обяснявал.
— Защото не искаш да стане скандал.
— Защото не дължа обяснение на никого за ерекцията, която съм получил преди седемнайсет години! — Но се овладя и продължи по-спокойно: — За да им обясня какъв ми е той, трябва да започна с това каква си ми ти — жената, която Дейвид нарича мама. А подобно обяснение ще бъде дяволски сложно. Затова съм оставил всички сами да си правят заключения.
— И?
Той красноречиво сви рамене.
— Не знам. Никой не е посмял да си каже мнението за неговото появяване. Но пък всички го харесаха. Вече няколко пъти го водих в космическия център. Удивен съм, че това момче знае толкова много за космическата програма.
— Цял живот е проявявал интерес към нея.
— Ти си създала у него този интерес, Благодаря ти. — Със силните си пръсти той стисна китката й и леко я дръпна. — А сега ще останеш ли тук мирно и кротко?
— Въобще нямам такова намерение.
Устните му потръпнаха и се изкривиха в язвителна усмивка.
— Никога ли?
Марни рязко се обърна и отново посегна към дръжката на вратата.
— Добре де, добре, съжалявам. Глупаво се пошегувах, и то съвсем не навреме. Нали разбираш, ние в космическия център обикновено дърдорим или за полетите, или за секс. Затова понякога, без да искам, подхвърлям подобни двусмислици. — Ло стисна още по-здраво китката й. — Най-близкият душ е в тази посока.