— Ло, не мога така — опита се да възрази тя, докато вървеше, залитайки, след него.
— Дейвид никога няма да ми прости, ако те оставя сама тази нощ. Той си мисли, че си прекрасна като луната.
— А ти си стъпвал на Луната.
Ло придоби скромен вид.
— Бъркаш ме с Нийл Армстронг. Никога не съм ходил на Луната. Ето, влез тук.
Той я избута в една разкошна спалня, която бе така безукорно чиста, та човек наистина можеше да си помисли, че никога не е била използвана.
— През онази врата се влиза в банята. Вземи душ. Ще ти приготвя нещо за ядене.
— Не съм гладна.
— Е, аз съм гладен. Хайде, Венера. Дамата иска да остане сама.
Той излезе, а Венера го следваше, почти докосвайки босите му крака. Марни бавно се обърна и се огледа. Въздъхна тежко, като съзнаваше, че е доволна, задето Ло бе взел това решение вместо нея. Бе изтощена и възможността да се пъхне под душа й се видя прекрасна.
Банята беше красива като всички останали стаи в къщата и бе замислена така, че да удовлетворява всички желания на собственика. Горещите струи на душа изскачаха от стратегически разположени розетки и масажираха умореното й тяло.
Марни се уви с една хавлия, подсуши косата си с пухкава кърпа, а след това набързо се облече. Зашляпа боса към кухнята, където Ло водеше разговор с Венера.
Зърна я с ъгълчето на окото си и се обърна към нея.
— Тъкмо питах Венера дали предпочиташ майонеза или горчица.
— Горчица.
— Добре.
— Да не е от горещата. — Веждите му подскочиха нагоре.
— Още по-добре.
Ло щедро намаза две филии от френското хлебче с ароматна горчица и сложи отгоре дебели резени сирене и шунка. Скоро се появиха два огромни сандвича с всички необходими подправки.
Той възседна един стол и посочи на Марни съседния. Беше сменил мокрите бански гащета с къс панталон и спортна фланелка. Затова Марни вече не се притесняваше толкова заради мократа си коса и босите си крака.
— Хайде да те няма, Венера! Ще получиш остатъците. — С увиснала опашка кучето се сви в един ъгъл. — Дейвид я е разглезил. Храни я направо от масата.
Марни се нахвърли върху храната, но не забелязваше, че яде лакомо, докато не видя усмивката на Ло.
— Кога си се хранила за последен път?
— Снощи. Вкусно е — каза тя, като кимна към чинията си. — Ти явно много добре се справяш в кухнята. Почистил си моята по-добре от мен.
— С помощта на Дейвид. Помислихме си, че това е най-малкото, което можем да направим, след като ти положи толкова усилия да приготвиш тържествената вечеря.
Марни отпи голяма глътка студен чай.
— А ти как му обясни моето изчезване?
— Казах му, че си се изморила толкова много и си била толкова изтощена психически, че си изпаднала в истерия и си помолила да те извиним и да те оставим сама.
— И той ти повярва?
— Намекнах за определена дата от месеца. В това неразположение винаги има нещо тайнствено и недоизказано, което неизменно кара мъжете да се въздържат и да не задават много въпроси.
— Голям познавач си.
— Но е вярно.
Тя се намръщи.
— На мен обикновено не ми прилошава дори на определена дата от месеца.
— Е, аз използвах родителския си авторитет и не му дадох възможност да прави други предположения. После разпределих задачите по почистването на кухнята — Преди да тръгнем, той искаше да се качи да види как си, да ти благодари за вечерята и за новите дрехи и тъй нататък, но аз му казах, че знам от опит, че когато една жена е в такова настроение, по-добре е да остане сама.
— За едно нещо си прав. Снощи наистина трябваше да остана сама.
Той се пресегна през масата и сложи длан върху нейната.
— Искам да ти кажа нещо за тази проклета кола, Марни.
— Няма значение, Ло.
— Аха. Не бих искал да остане някакво скрито лошо чувство, което да ни измъчва после. Ако знаех, никога нямаше така да проваля изненадата ти.
— Не смятах, че е необходимо да ти кажа какви са плановете ми.
— Не съм купил тази спортна кола, за да го примамя. Честна дума. Дори си мислех, че и ти ще се зарадваш — добави той с крива усмивка. — Просто исках да направя нещо много специално за него.
— И аз! — възкликна Марни разпалено, като сложи ръка на гърдите си.
— Разбирам те и много съжалявам. Направих грешка. Това е всичко, което мога да кажа засега, освен — Ло помълча малко, като я гледаше умолително. — Освен това, че той е бил с теб през целия си живот. Празнували сте заедно всички онези петнайсет рождени дни, които аз съм пропуснал. Може би наистина прекалих, като му купих тази кола. Но не ме обвинявай, преди да размислиш. Още нямам никакъв опит. Не може да не направя някоя и друга грешка. Ще бъдеш търпелива с мен, нали?