Вентилаторът бавно се въртеше над главата й. Сънливото му бръмчене сякаш я хипнотизираше. Все още бе много рано и в спалнята царете сумрак. Затова тя си позволи през следващите няколко безценни минути да направи онова, което й се искаше, вместо онова, което й диктуваше съвестта. За момента си наложи да отхвърли всички неприятни мисли за смъртта на майка си, за несигурното бъдеще, свързано със съдбата на Дейвид, за невъзможната й любов към този мъж, който сега лежеше до нея.
Колко много го обичаше! Колко много го бе обичала, откакто за първи път я бе ослепил с убийствената си усмивка и я бе нарекъл малката.
— Добро утро.
Отначало си помисли, че й се причува. Но после видя как устните му се извиха в добре познатата усмивка. Очите му останаха затворени.
— Какво правиш при мен в леглото, Ло?
— Възбуждам се.
Тя преглътна така мъчително, че се чу.
— Откога си тук? Цяла нощ ли? Спал си тук?
— Да. Само от време на време заспивах. Слушах как дишаш. Наблюдавах те. Желаех те. — Той отвори очи. Бяха ослепително сини в сумрачната стая. Усмихна се и безпомощно сви рамене. — Възбуждах се.
— Как разбра, че съм будна?
— Усетих го. Започна да дишаш по друг начин. По-бързо. Все едно че беше възбудена. — Ло се пресегна и докосна нацупените й устни. — Възбудена ли си? — хрипливо прошепна той.
Тя само го гледаше втренчено и се къпеше в горещия син блясък на очите му. Марни неволно облиза устните си, от които той не откъсваше поглед.
— Възбудена ли си, Марни? — тихо простена Ло. — Не ми отговаряй, както смяташ, че е правилно или подходящо за случая. Кажи ми истината. Възбудена ли си?
Тя кимна, преди да отговори гласно. Едва отвори устни и той се примъкна до нея и я целуна леко. Отначало само леко докосна устните й няколко пъти. После езикът му погъделичка средата на горната й устна. Тялото й инстинктивно се устреми към него.
Ръката му я прегърна през шията и я привлече по-близо. Целувката му беше нежна, силна и влажна. Езикът му проникна навътре. Тя спонтанно вдигна ръце и ги сложи на гърдите му. Беше толкова приятно да докосва острите къдрави косъмчета. Любопитно ги оглеждаше, като ги подръпваше с пръсти.
Целуна я по устните, сякаш отново я благославяше, после се отдръпна и я погледна в очите. Марни смутено отдръпна ръцете си.
— Искаш ли да спрем, Марни?
Тя поклати отрицателно глава. Ло я гледаше втренчено, а краката му бавно изритаха завивките надолу.
Погледът й проследи движенията му и очите й удивено се разшириха.
— Не съм се шегувал, нали? — попита той.
— Не, определено не си.
— И какво ще правиш сега?
— Не съм сигурна.
— Помисли. — Ло взе ръката й, целуна горещо дланта й и я постави върху члена си. После тихо простена от удоволствие. — Имаш време.
Очите му потъмняха и лицето му се изкриви от наслада, когато пръстите й опипаха кадифения връх.
— О, Марни! — Малко по-късно, когато гърдите му бързо-бързо се повдигаха, простена: — Малката светица, как не!
Обърна я по гръб, наведе се над нея и заопипва с пръсти вързания на възел колан на халата й. Най-после го развърза и нетърпеливо го отметна настрани.
Веднага застина на място. Шумно си пое дъх. Очите му жадно, алчно огледаха голото й тяло. Най-накрая очите му се насочиха към лицето й и я погледнаха въпросително.
— Станала си много хубава, малката.
Пръстите му погалиха раменете й, спуснаха се надолу по едната ръка, като очертаха всяка вена от вътрешната й страна, после се насочиха към гърдите, опипаха едната и стигнаха до корема. Дланта му нежно притисна пухкавия триъгълник между бедрата й, преди да погали и тях.
Докосването събуди милион приятни гъделичкащи усещания по цялата й кожа. Тя вече не можеше да стои спокойно. Шията и гръбнакът й се извиха назад, когато пръстите му леко погалиха корема й. Тя сви колене, щом ръката му се плъзна по бедрото й. За първи път й се прииска да усеща само как тялото й реагира на ласките на Ло.
— Красива си — прошепна той. — Просто не знам къде да те целуна по-напред.
Спря се на устните й, докато палецът му игриво дразнеше зърното на гърдата й. С все още влажни от страстната целувка устни Ло го захапа. Тя впи пръсти в косата му и прошепна името му.
— Това какво означава, да или не?
— Да — простена Марни, — да.
С върха на езика си той ближеше зърното на гърдата й. Марни издаде някакъв звук, който много приличаше на ридание.