Взе набързо душ и се облече. Като носеше в ръце обувките си, тръгна боса през къщата по посока към кухнята. Една открехната врата привлече погледа й. Блъсна я леко и тя се разтвори.
Стаята на Дейвид. Това веднага й стана ясно. Навсякъде бяха нахвърляни дрехи, този негов навик по-рано я дразнеше, но сега й се видя мил и трогателен. Тук имаше и много плакати с изображения на рокзвезди и известни спортисти, а от един от тях, облечена само по бикини, сияйно се усмихваше Кристи Бринкли. Върху бюрото бе поставен малък модел на „Виктори“ а до него се виждаше купчина учебници.
Стаята вече носеше неповторимия отпечатък на Дейвид, макар че той съвсем отскоро живееше тук. Сред обичайните му вещи имаше и нов телевизор с видео — нещо, което той отдавна искаше да притежава. Върху нощното шкафче бе поставен нов телефон. В една кутия имаше цял куп касети.
Очите на Марни се замъглиха от сълзи, тя отстъпи заднишком, излезе и затвори вратата. Досега не бе осъзнала колко щедър е Ло. За Дейвид тази къща сигурно беше като истински рай, бяха го учили — главно поради нуждата, — че материалните блага не са най-важни.
Веднага трябваше да си го върне. Иначе можеше да го загуби завинаги. Щом го видеше, веднага щеше да му каже да се прибере у дома, където му беше мястото.
Ло бе обул чифт спортни гащета. Беше в кухнята. Когато Марни влезе, той разбъркваше портокаловия сок в гарафата.
— Кафето е почти готово.
— Не искам кафе.
Строгият й тон го накара да застине на място.
— Искам само да ми дадеш някакво обяснение за онези луксозни играчки, които си подарил на Дейвид. Мисля, че снощи се разбрахме по въпроса за твоето разточителство.
Много внимателно той постави гарафата на масата.
— Трябваше ли да си взема обратно онова, което вече съм му дал? Бъди разумна, Марни. Снощи само решихме, че аз съм един прекалено снизходителен баща, защото не съм виждал сина си цели шестнайсет години и че ти ще бъдеш по-търпелива с мен.
— Е, след като надникнах в онази стая на електронните чудеса, която се нарича негова спалня, търпението ми просто се изчерпа.
Ло подпря ръце на хълбоците си.
— И защо е тази внезапна реакция?
— Ти обсипваш Дейвид със скъпи подаръци, за да го съблазниш и да ми го отнемеш — обвини го Марни.
— Това не е вярно.
— Струва ми се, че е вярно.
— Защо да го правя?
— Защото искаш да си номер едно за всеки. Да си върхът. Шампионът. Най-важният.
— Преди по-малко от час — провлачено каза той — ти беше на върха. И се наслаждаваше на всеки миг. Или е по-добре да кажа — на всеки сантиметър?
Пламна цялата от гняв и смущение. Пусна обувките си на пода и набързо ги обу. Врътна се на токчетата си и закрачи към входната врата. Отвори я рязко и насреща й застанаха Венера и Дейвид.
— Мамо! — възкликна той. — Направо не можах да повярвам, когато видях колата ти отпред. Какво става?
Беше така стресната от срещата с него, че не можеше да продума. Освен това се опасяваше, че нещо във външността й може да му подскаже какво е правила през последните няколко часа в леглото на Ло.
— Заради баба ти, Дейвид — обади се Ло иззад гърба и. Марни най-сетне възвърна самообладанието си и тихо му съобщи:
— Тя почина вчера следобед.
— Вчера?
— Ние с Марни обсъдихме този въпрос и решихме да не ти разваляме празненството. Ще ви оставя сами. Хайде, Венера, отиваме в задния двор.
Кучето последва Ло, а Марни и Дейвид останаха сами. Той беше изпълнен с разкаяние.
— Божичко, мамо, съжалявам, че не бях наблизо.
— Нямаше как да узнаеш.
— Да, ама ти си била сама през тази нощ.
— Аз… всичко беше наред. Имах нужда от малко време, за да поразмисля.
Дейвид пристъпи напред и я прегърна.
— Сигурно се чувстваш ужасно. Знам как щях да се чувствам аз, ако нещо се бе случило с теб.
Тя го прегърна и силно го притисна към себе си. По бузите й потекоха сълзи.
— Благодаря ти, миличък.
— Кога ще бъде погребението? — попита той, като отстъпи назад.
— По-късно днес. Не виждах никаква причина да го отложа. Тя си беше приготвила всичко предварително. Пък и нали имаме онзи парцел в гробището — добави тя, мислейки за гробовете на Шарън и баща си.
— Ние с татко ще дойдем. В колко часа ще бъде?
Тя му каза.
— Опелото ще бъде кратко. — Дейвид кимна и няколко руси къдрици паднаха на челото му. Той машинално ги приглади назад. — Хареса ли ти купонът?
— Беше страхотно. До четири сутринта играхме покер.
— Покер ли?
— Ъхъ, татко ми даде някои указания и спечелих десет долара.
— А аз дори не знаех, че ще ходиш там.
— Вчера се опитах да ти се обадя и да поискам твоето разрешение. Сега знам защо не си била вкъщи. Отначало се страхувах, че татко няма да ме пусне.