Той я прегърна и я привлече към себе си.
— Марни, скъпа моя, толкова много време трябваше да измине, но сега и аз те обичам, и то страшно много. — Ло привлече главата й и целуна челото й под къдриците. Но когато се отдръпна, лицето му беше намръщено.
— Биваше си я твоята реч, но съдържаше доста глупости. Дейвид няма никакво намерение да те напусне и да остане за постоянно при мен. Много пъти ми го е казвал съвсем категорично. Всъщност никак няма да се учудя, ако в момента си прибира багажа и се готви да се върне при теб. Другото е, че никога не съм те смятал за мъченица. Ти със сигурност не си егоистка. Всъщност по-всеотдайна личност от теб никога не съм срещал. Имаш голямо сърце и можеш много силно да обичаш, на което аз се каня да разчитам в бъдеще. — Той леко я целуна по устните. — И ако ти ме бе оставила да завърша моята реч, преди да започнеш твоята, щеше да разбереш, че Дейвид не е единственият Хибс, чието име бих искал да променя на Кинкейд.
— Какво?
— Според мен един съдия ще може да се справи и със сватбата, и с промяната на името. Така ще убием с един куршум два заека. Така ще направим само едно посещение в съда и тъй като в центъра на града много трудно се намира място за паркиране…
— Ло!
— Какво?
— Ти искаш да се ожениш? За мен?
— Разбира се, че за теб. Ти ще си майката на всички бъдещи малки кинкейдчета. — Той притисна с длан корема й. — Тъй като наруших моето собствено златно правило и не взех предпазни мерки, някое от тях може вече да се е настанило тук.
Той я целуна нежно и устните му все още докосваха нейните, когато добави:
— Последния път, когато не използвах презерватив, имах голям успех, тъй че искам да те закарам пред олтара колкото може по-бързо. Ще ми се другите ми деца да имат всички преимущества, от които е бил лишен досега Дейвид — например да бъдат законно родени.
Ло обхвана гърдите й с длани, а пръстите му потърсиха зърната им и ги накараха да се втвърдят от желание.
— Искам да гледам как кърмиш нашите деца.
— Ло! — Марни удивено прошепна името му и обхвана лицето му с длани.
Той се наведе и страстно я целуна. Тя здраво го прегърна през врата, а езикът й неудържимо потърси неговия, разкривайки по този начин вродената й чувственост, която бе запазена само за него.
— В тази къща има правила — дрезгаво каза той и прекъсна целувката, докато все още можеше да мисли. — Ти ще си останеш все така прекрасна и независима. Аз ще се превърна в един верен и ужасно страстен съпруг.
— Сюзет и нейните двойнички ще трябва да изчезнат.
— Съгласен. Пък и никоя не може да стъпи и на малкото ти пръстче, когато се излегнеш по гръб между два чаршафа. — Усмивката му бавно се стопи и очите му станаха сериозни. — Единственото нещо, от което не мога да се откажа, Марни, е моята работа. Ако не мога да летя, аз няма да бъда Ло. А ако не съм Ло, ти няма да ме обичаш. Нали така?
— Точно така.
— Ще стана страхлив — продължи той с все същия сериозен тон. — Семействата преживяват истински ад след излитането на поредната космическа совалка. Виждал съм това да предизвиква нервни кризи. Да съсипва бракове.
— Чуждите бракове нямат нищо общо с мен — каза тя и уверена тръсна глава. — Аз съм силна. И безкрайно търпелива. Виж колко дълго те чаках.
Очите му потъмняха от страст.
— Познавам това чувство.
Ло се притисна плътно към нея, не оставяйки никакво съмнение за намеренията си, и посегна към ципа на роклята й.
— А сега може ли най-после да свалим тази рокля?