Тогава разбитото й сърце тайно се бе сбогувало с него. Сега тя не го направи. Не си позволи лукса да се обърне, преди да влезе в бялата сграда.
Остана в стаята на майка си повече от час. През повечето време мисис Хибс спеше, само понякога се събуждаше за малко, за да произнесе няколко неясни думи.
Изпълнена с отчаяние, Марни си тръгна. Когато излезе от стаята, видя Ло да крачи напред-назад в коридора. Сестрите, които стояха на регистратурата в дъното, бъбреха припряно, но той виждаше само лъснатия и настлан с плочки под, докато сновеше напред-назад, подобно на лъв в клетка.
— Още ли сте тук? — попита Марни.
Все още бе разтърсена от посещението при майка си. Като видя Ло, още повече се разстрои.
— Как смяташ да се прибереш вкъщи?
— С такси.
Той поклати глава и я придружи до най-близкия изход.
— В този град не може да се разчита на такситата. Би трябвало да знаеш това.
След няколко минути двамата отново седяха в поршето, между тях бяха само онези седемнайсет години.
— Как е майка ти?
— Умира.
Той помълча почтително и после каза:
— Съжалявам.
— Поддържат я с лекарства, за да намалят вредата от малките ударчета, които продължава да получава. През повечето време е упоена. Когато дойде на себе си, обикновено говори за баща ми и за Шарън. И много плаче.
— Това беше в Галвестън, нали?
— Имате предвид, че там сме се срещнали за първи път?
— На плажа, нали?
— Да — отвърна тя, питайки се какво ли точно си спомня Ло. — Моите родители бяха наели едно бунгало, което се намираше близо до вашето.
Присвил очи, той се взираше в предното стъкло на колата.
— Вие бяхте две сестри — промълви Ло.
— Моята по-голяма сестра Шарън и аз — Марни.
— Шарън и Марни. Да, сега се сещам. Сестра ти беше хубавичка.
Марни леко наведе глава.
— Така е.
— Ти беше още дете.
— Бях на четиринадесет.
— А баща ти беше свещеник, нали? Спомням си, че трябваше тайно да се измъкваме, за да отидем да пием бира.
— Вие карахте Шерън да си пийва.
Той се засмя.
— Но ти отказваше. Тя те наричаше „малката светица“.
— Никога не съм била авантюристка като Шарън.
Ло помисли над тези думи, а после отбеляза:
— Ако Шарън е спала с мен, сигурно е спала и с други момчета.
— През онова лято тя беше само на шестнайсет години. Ти й беше първият.
— На шестнайсет ли? — възкликна той и лицето му пребледня. — Мислех, че е на повече от шестнайсет.
— Изглеждаше по-голяма — тихо отвърна Марни.
— Несъмнено. И се държеше като по-голяма. Беше надрасла шестнайсетте дълго преди да я срещна. Спомням си колко добре изпълваше горнището на банския си. Тялото й не беше на малко момиче.
— Нямам намерение да споря по този въпрос — рязко изрече Марни.
Колкото и да бе нелогично, почувства се засегната от това, че той си спомняше колко надарена е била Шарън. Думите му не я изненадаха, разбира се, но просто й се искаше той да престане да споменава за това.
— Но тя беше точно на шестнайсет. И такава бременност, когато току-що си постъпила в гимназията, може да има опасни последици, особено ако по някаква случайност баща ти е много известен свещеник в енорията.
Ло зави към паркинга на едно ярко осветено кафене.
— Струва ми се, че имаш нужда да пийнеш нещо.
— Бих предпочела да ме откараш у дома.
— Виж какво — каза той, губейки търпение, — ти си разстроена. Няма ли да е по-добре да пийнеш кока-кола или малко кафе? За бога, не искам от теб да се напиеш или да прекараш нощта с мен. Или си все още „малката светица“ която не може да отиде да пие кафе с мъж?
Без да дочака отговора й, Ло слезе от колата и затръшна вратата след себе си. Заобиколи и я изчака да излезе. Докато собственичката на кафенето ги водеше към едно сепаре, клиентите наоколо го разпознаха и оглеждаха двамата с блеснали очи. Шушукане и тихи възклицания на удивление ги следваха по петите. Тя смутено се настани в сепарето.
— Винаги ли става така, когато излезете някъде?
— Какво? — Той я погледна объркано. — О, имаш предвид, че се отнасят към мен като към знаменитост. Не им обръщай внимание.
Марни се постара да го послуша, но това й се видя много трудно, тъй като оглеждаха и нея по същия начин. Сервитьорката пристигна с листата на менюто и помоли Ло за автограф, който той й даде, след като поръча две кафета.
— И какво направи тя тогава? — попита той веднага щом почти загубилата свяст сервитьорка се отдалечи.
— Кой?
— Сестра ти. Шарън. Какво направи, когато разбра, че е бременна?
— О, тя, ами — Марни сведе очи. — Искаше да абортира.