Дори не заподозряната, а виновната. Вината вече беше доказана. Свидетелите идяха да помогнат само да се уточнят обстоятелствата и степента й. А съдът щеше да произнесе присъдата. Безмилостна и справедлива.
— За съжаление не са налице всички свидетели. Няма го Виталий Рогоза, Различен, регистриран в Николаев, Украйна и временно регистриран в Москва, отсъстващ по неизяснени причини, а също така Андрей Тюнников и Екатерина Сорокина, загинали при обстоятелства, които ще бъдат разгледани малко по-късно…
Съдът се произнесе кратко и безкомпромисно:
— Виктория Мангузова, Различна, Тъмна, регистрирана в Москва, виновна за рецидив на нелицензиран лов. Подлежи на развъплътяване. Има ли възражения и допълнения от страна на патрулите?
Нямаше възражения — нито от страна на Тъмните, нито, разбира се, от Светлите.
— Присъдата да се приведе в изпълнение незабавно — каза Инквизиторът. Погледна Светлите — по традиция присъдите се изпълняваха от сътрудниците на самите Патрули.
Иля се изправи, намести очилата си. Погледна внимателно вампирката — тя ревна, разбирайки, че няма спасение. В погледа на мага нямаше нито омраза, нито радост. Нищо освен концентрация. Той протегна ръка и докосна през Сумрака регистрационния печат на гърдите й.
След миг Виктория седна на пода. Тя не изтля, както би се случило с по-стара вампирка, тялото й не беше живяло достатъчно дълго. Но това, което заменя жизнената сила на вампирите, това, което години наред бе отнемала от хората, се разтвори безследно в Сумрака. В стаята леко захладня. Иля се намръщи и с още един сдържан жест изпрати тялото в Сумрака.
Завинаги.
Така се осъществява съдът на Различните.
— Второ дело. Убийство на неиницииран Различен от Различна-върколак, Тъмна. Въведете виновната…
Въпроси. Отговори. Кратко съвещание на Инквизиторите.
— Оксана Дацюк, Различна, Тъмна, регистрирана в Москва. Признава се за невинна по обвинението в предумишлено убийство. Действията й се квалифицират като самозащита. Признава се за виновна в превишаване на неизбежната самозащита. Наказва се с лишаване от лиценз за лов за срок от десет години. В случай на рецидив или всякакво нарушение до пето равнище на Силата включително, подлежи на незабавно развъплътяване. Има ли възражения или допълнения от страна на Патрулите?
Иля погледна Хесер и отново се изправи:
— Имаме възражение. Нищо не е заплашвало живота на Различната. Не е било необходимо да се убива човека. Искаме увеличаване на срока на лишаване от лиценз на петдесет години.
— Трийсет — отвърна Максим, сякаш предварително бе очаквал такова искане. Впрочем той наистина го беше очаквал.
— Четирийсет — каза студено Хесер, без да става от мястото си. — Да предоставим ли всички необходими основания?
— Четирийсет — съгласи се Максим. Погледна Тъмните, но те не се намесиха, справедливо смятайки, че не си струва да се спори заради съдбата на върколачката.
— Подсъдимата да се освободи…
Вратите се отвориха пред бледата изплашена девойка. Тя изтича навън, щастлива и все още неразбираща, че всъщност все пак са я наказали. Четирийсет години бе доста дълъг срок за върколак, който черпи сили само от човешките животи. Тя щеше да остарее, а вероятно и да умре, без да има възможност да се противопостави на наближаващата старост.
— Трето дело. Нападение над Различен, Тъмен, от сътруднииите на Нощния патрул. Като се има предвид отсъствието на потърпевшия, съдът смята за уместно да проведе кръстосан разпит на оцелелите виновни и ръководството на Нощния патрул, допуснало несанкционирана употреба на сила против Различен, Тъмен. Всички протести от страна на Светлите се отхвърлят предварително.
Хесер се намръщи. Завулон си позволи да се усмихне сдържано.
Светлана Назарова, Светлата вълшебница, погледна притеснено часовника си. Тя нервничеше заради закъснението на Антон Городецки, Светлия маг.
— Може би е целесъобразно да установим причината за отсъствието на трима от поканените? — попита предпазливо Хесер, неволно минавайки към официалния тон, използван от съдиите. — Повярвайте ми, изобщо не се опитвам да печеля време. Тревожи ме отсъствието на сътрудник на Нощния патрул и на един от главните смутители на спокойствието през последните седмици.
Инквизиторите се спогледаха, сякаш беззвучно вземайки общо решение.
— Инквизицията не възразява — изрече равнодушно Максим. — Разрешава се необходимото магическо въздействие.
Наблюдателите от Инквизицията разклатиха тогите си, премествайки охранителните амулети. Може би точно затова носеха тоги — за да не може никой да види как работят с амулетите и какви точно амулети използват? Инквизицията си има свои методи, свои закони и свое оръжие…