Дневен патрул

Подареният ми плеър работеше в режим на случаен избор. И отново избра най-подходящата от десетките песни. Кипелов и Маврин. „Смутно време“. Всичко, което ми оставаше, беше да пея.

И аз запях.

Смутно време!
Призракът на свободата язди кон.
Кръв до коленете.
Сякаш в някакъв кошмар
хората се радват
Повалят Старите Богове.
Молят се хората,
чакат праведните думи!
В небето има комета —
сигурен знак за близки нещастия.
Войните на Светлината
изгарят на клади повалените.
Войните на Мрака
обградили са света.
Хиляди птици
ще падат долу като дъжд.

Смутно време за онзи, който вече няма право да се нарича Виталий Рогоза. За онзи, който се надигна, само за да падне. За падналия ангел… тъмния ангел. Смутно време за теб и за Различните. Краят на хилядолетието. Време, в което е невъзможно да се различи Светлината от Мрака и Мрака от Светлината. Време на битки и смърт. Смутно време.

Ние не знаем кои сме —
деца на червената звезда
или на черната звезда,
или на новите гробове…
Танцът на Смъртта е прост и жесток,
но докато не е ударил часът
за всичките ни грехове
Смутното време ни дава урок!

Аз също не знам чие дете съм. Знам само едно: смутното време най-често наказва за чуждите грехове тези, които не са съгрешавали. А дори и да са го сторили, това съвсем не са греховете, за които им се дава урок. Но на мен не ми оставиха избор. Не ми дадоха съдба.

Засега сме живи.
Някои ще се спасят, други — не.
С безумен устрем
гасят светлините
в нашата твърдина.
Скъсан флаг —
това е знак,
че се предаваш на врага.
Но не ще ни пречупиш,
лъжеш се —
все още сме живи!

Все още съм жив. И пея. Пея, макар да знам със сигурност, че в следващата песен на Кипелов и Маврин има такива стихове:

Не се моли — няма да те взема с мен.
Не гледай — не знам какъв е на живота смисълът.
Не пожелавай да научиш чужди тайни.
Това е всичко — само дух съм и изчезвам!

Аз съм само дух. Аз съм само Огледало. Огледало, отразяващо всичко, за което е било предназначено. Но аз не мога да не се моля и да не вярвам. Отивам си, за да изчезна, но се моля, надявам се, искам да вярвам — вземете ме със себе си! Вземете ме!

Вярвам.

Надявам се.

Вярвам.

Надяв…

ЧАСТ ТРЕТА РАЗЛИЧНА СИЛА

ПРОЛОГ

Таксито бе спряно от Юха Мустайоки — сега той бе старшият в малката им група. Яри Кусинен и Райво Никиля мълчаливо се настаниха на задната седалка на старата жигула. Юха седна отпред.

— Откарайте ни в Ше-ре-ме-тие-во — грижливо изговори той. Колкото и да бе странно, за Мустайоки това беше езикът на неговото детство, макар и вече доста позабравен. Но на него езиците винаги му се бяха удавали, пък и живееше близо до руската граница и редовно ходеше да пиянства в Петербург. Останалите предпочитаха ферибота до Швеция — по време на нощното пътуване можеха да се напият с водка, купена от безмитния магазин, през деня имаха възможност да се наспят, без да напускат ферибота (на кого му е притрябвал този Стокхолм?), а на връщане — отново да се отдадат на скъпоструващото удоволствие. Но Мустайоки упорито си пътуваше до Петербург. — Карайте бързо и вни-ма-тел-но.

Шофьорът потегли. Бързо и внимателно. Да караш чужденци до летището си беше голямо удоволствие. Подобна далавера рядко се падаше на безработни инженери като него, припечелващи с таксиметрови превози. Още повече точно навръх Нова година, при това двехилядната, когато всичко живо гледаше да изкара нещичко и за по-богата трапеза, и за по-хубави подаръци на роднините.

Тримата Различни, мълчаливо седящи в колата, не се вслушваха в мислите на шофьора. Макар че, разбира се, при желание можеха да го направят.

Когато вече бяха на околовръстния път, Юха се обърна към приятелите си и попита:

— Нима наистина си тръгваме, братя?

Яри и Райво закимаха в съгласие. Наистина беше трудно да се повярва, че са приключили разпитите на Нощния патрул, посещенията на мрачните сътрудници на Инквизицията, суетенето на ловкия вампир — адвокат на Дневния патрул, добре известен както сред хората, така и сред Различните.

Отърваха се. Отърваха се, пуснати бяха от страшната, студена, негостоприемна Москва. Макар и не вкъщи, а засега само в Прага, където отскоро се намираше Европейското бюро на Инквизицията. Но бяха пуснати. С ограничаване на правата, със задължение да се регистрират, когато пристигнат, но все пак…