— Горкият Оликайнен… — въздъхна Райво. — Той толкова обичаше чешката бира. Казваше, че това е най-хубавата бира на света след „Лапин Култа“. Никога вече няма да пие бира…
— Ние ще изпием халба бира и за него — предложи Яри.
— Три халби — заключи Юха. — Той беше най-достойният от Братята на Регин.
— А ние? — попита след кратък размисъл Яри.
— Ние също сме достойни — съгласи се Юха. — Изпълнихме дълга си.
Кой знае защо при тези думи и тримата сведоха погледи.
Малката секта на Тъмни Различни, наричащи себе си Братята на Регин, съществуваше в Хелзинки от почти петстотин години. Те бяха от онези малцина Различни, които не бяха приели Договора официално, но тъй като никога не го бяха нарушавали сериозно, Патрулите гледаха на това през пръсти. Светлите, изглежда, бяха доволни, че двайсет-трийсет Тъмни се занимават с безобидни ритуали, религиозни песни и археологически разкопки. Тъмните, които всеки век по два-три пъти се опитваха да привлекат Братята на Регин на работа в Дневния патрул, също бяха вдигнали ръце от тях.
Доскоро и Юха, и Яри, и Райво, и техният загинал приятел Паси Оликайнен, се отнасяха към ролята си в сектата като към интересна, дори донякъде весела игра. Техните предци бяха прекарали целия си живот в редовете й, децата им също щяха да бъдат Братя на Регин… Осиновените им деца, разбира се. Различните рядко имаха щастието децата им също да се родят със способностите на Различен. Това беше обичайно само при низшите Тъмни, вампирите и върколаците…
На маговете от малката финландска секта им беше по-трудно. Налагаше им се да скитат из целия свят и да търсят дечица-Различни, които да осиновят, възпитат и приобщят към великото дело — служенето на Фафнер. Най-често такива деца се намираха в екзотични и слаборазвити страни.
Райво, например, по произход беше от Буркина Фасо. Когато беше мъничко момченце с опулени очи, криви рахитични крачета и увиснало коремче, го купиха от бедните му родители за четиринайсет долара. Излекуваха го, възпитаха го, научиха го на финландски език. Кой би си помислил, гледайки красивия снажен чернокож младеж, че го е очаквала съвсем различна съдба?
Яри беше намерен в едно затънтено място в Макао. Още на четиригодишна възраст той вече крадеше по забележителен начин, използвайки магическите си способности, и благодарение на това бъдещите му осиновители го бяха открили. Дори не се наложи да плащат на никого за него. Яри така и не израсна на височина, но гъвкавият ум и добрите му магически способности много радваха Братята на Регин.
А Юха беше от Русия. По-точно — някъде от Южна Украйна. От дете се отличаваше със страст към пътешествията, на седемгодишна възраст бе пресякъл с товарни влакове и на автостоп цялата страна, после бе преминал границата пеша, за да почука един ден на вратата на малката къщичка на съпрузите Мустайоки, верни членове на сектата. Това не можеше да се обясни с нищо друго, освен с магическо предопределение.
По някаква жестока ирония на съдбата само загиналият Оликайнен си беше финландско момче.
Шофьорът никога досега не беше возил толкова странна компания — бял младеж с физиономия на украинец, черен като катран негър и дребен азиатец с дръпнати очи. При това всички говореха свободно някакъв скандинавски език — финландски или шведски. Но какво ли не се случваше в живота…
Когато пристигнаха на летището, Братята първо проучиха разписанието на полетите, но коварната и неразбираема Русия отново им беше подложила крак: оказа се, че полетът за Прага се отлага вече за четвърти път. Наистина, имаше и транзитен полет до Дуисбург с кацане в Прага. Транзитът, естествено, го нямаше в разписанието, а самолетът за Мадрид, който също минаваше през Прага, излиташе в много неудобно време. Така че се наложи да променят плановете си пред самата каса, докарвайки до състояние на необяснима свирепост здрав момък по анцуг, носещ ланец с дебелина на пръст и сграбчил мобилен телефон в огромната си космата ръка. Момъкът се канеше да залепи шамар на дребния Яри, но Райво побърза да направи заклинание за почтителност, след което у хората от насъбралата се дълга опашка изчезнаха каквито и да било претенции към туткащия се финландец.
— Ще летим за Дуисбург — реши най-накрая Юха. — Така е по-удобно. И ще чакаме по-малко. Полетът за Прага ще го отменят още три пъти, виждате ли?
Разбира се, те виждаха. Нишките на реалността се бяха сплели в малък възел и злощастният полет щеше да се осъществи чак късно вечерта.
Почти забравеното усещане за свобода опияняваше не по-малко от любимата „Лапин Култа“. Докато Юха общуваше с миловидната касиерка и й прилагаше магическо въздействие, Яри и Райво с удоволствие зяпаха залата — минаващите пътници, продавачите в осветените като аквариуми магазинчета, задължителните за всяко летище представителства на световните авиокомпании…