— Ще пиеш ли кафе? — попита Семьон. Антон кимна и в този момент телефонът звънна. В стаичката, където седяха четиримата оперативни работници — Антон, Семьон, Гарик и Мечката — веднага настана тишина. Всеки умееше да усеща обажданията на шефа.
Както и за кого са предназначени.
Съпроводен от внимателните погледи на приятелите си, Антон вдигна слушалката.
— Ела при мен, като се освободиш — произнесе Хесер, без да поздрави. — Допий си кафето и идвай.
— Добре — отвърна спокойно Антон. — Ще бъде изпълнено, Борис Игнатиевич.
Той се замисли за кратко и разпали лулата си. Щом Хесер не е предупредил, че е спешно, значи не е задължително да бърза особено.
— Очаква се мъмрене? — предположи Гарик. Антон само сви рамене. Можеше да се очаква всичко. Като се започне от обвинение в измяна на делото на Нощния патрул и се стигне до повишаване в длъжност. Като се започне от нареждане да си седи в офиса и да не излиза по никакъв повод и се стигне до заповед за щурм срещу щаба на Тъмните. Когато маг от високо равнище замисля нещо, е безполезно да се опитваш да разгадаеш плановете му. Още повече, ако този маг е в такова отвратително състояние на духа като Хесер през последните месеци.
Общо взето, всички те се чувстваха отвратително. Тази година беше пълна с неуспехи. Всичко започна през лятото, когато баналният арест на незаконно практикуваща вещица прерасна в схватка с Тъмните. После изчерпалият силите си в тази схватка Игор, добрият и славен Игор Теплов, получил отпуска в „Артек“ за възстановяване на силите, се натъкна на провокация на Тъмните. Успя да го очарова и да го влюби в себе си Алиса Доникова, същата Тъмна мръсница, приятелката на Завулон, която вече неведнъж се бе намесвала в най-сложните интриги на Нощния патрул. Този път Алиса не остана ненаказана — Игор все пак успя да я унищожи. Но при това надхвърли рамките на допустимата самоотбрана и съдбата му сега висеше на косъм.
Преди месец се появи Виталий Рогоза и това вече се превърна в наистина голям проблем. Отначало го взеха за най-обикновен Тъмен, после започнаха да подозират, че украинецът е емисар, притекъл се на помощ на Дневния патрул. А Рогоза се оказа Огледало — много рядък случай. За цялата история на Патрулите бяха регистрирани по-малко от десет такива, фактически той беше пряка рожба на Сумрака, създал от съвсем обикновен човек, може би дори не Различен, чудовищна бойна машина. Ако бяха усетили веднага това… Но те не го усетиха. И в схватката с Огледалото загина Тигърчето, изгуби силите си Светлана, повече или по-малко пострадаха още няколко магове.
Много, много лошо…
Антон неведнъж и дваж се проклинаше, че не се е досетил да направи подробен анализ на обстоятелствата, свързани с появата на Огледалата. Та нали в секретните архиви имаше подобни случаи — поява на маг, който не може да се класифицира, стремително нарастване на силата му, решаваща схватка — и изчезването му. Всичко съвпадаше. Чак до последния миг, когато Виталий Рогоза се разтопи във въздуха, развъплъти се, изчезна в дълбините на породилия го Сумрак.
Както и да е, разбираемо беше, че Антон, Гарик или Семьон не се досетиха. За тях Огледалото не беше нищо повече от един от многобройните екзотични случаи, известни само от лекциите и архивите. Но защо Хесер или Олга с техния опит в работата веднага не разбраха цялата истина? Та те вече се бяха сблъсквали с Огледала…
Нещата се развиваха зле. Нищо не беше наред. Сякаш Мракът, озлобен от неотдавнашните успехи на Нощния патрул, се бе заел да им нанася удар след удар. И не можеше да не се признае, че се справяше много успешно…
Антон поклати глава, отказвайки втората чаша кафе, предложена от Семьон. Почисти грижливо лулата, поглеждайки неволно с крайчеца на окото си Мечката.
Той също чистеше лулата си. Малката продълговата и тънка лула, която преди принадлежеше на Тигърчето. Девойката пушеше с нея от време на време, главно когато бе в компания с приятели. Сега, когато Тигърчето вече я нямаше, Мечката редуваше лулите и пушеше ту със своята, ту с нейната. Може би това беше единственият му израз на емоции след смъртта й. Нежното докосване на лулата… а още и онзи замръзнал поглед, когато Виталий Рогоза започна да се развъплътява. Поглед, пълен с тъга и съжаление. Че няма как да се разправи с него и да утоли жаждата си за мъст…