Вместо отговор, Олга се наведе над него и нежно го целуна по устните.
— Хайде сега! — беше единственото, което изрече Хесер.
— След като двамата с Антон сме си разменяли телата — отбеляза небрежно Олга, — едва ли имаш основания да ме ревнуваш от него. Още повече за такава дреболия. Добре, момчета! Не лудувайте, не пийте прекалено много и ако имате нужда от мен — извикайте ме.
— Ако имаме нужда от теб? — намръщи се Хесер. Но Олга вече излизаше. Великият маг я изпрати с поглед, а когато вратата се затвори, въздъхна и каза: — Да живееш с Велика е изпитание. Дори за мен. Ти как успяваш, Антоне?
— Светлана не успя да стане истинска Велика Вълшебница — отбеляза Антон. Взе халбата си, отпи. Бирата беше забележителна. Такава, каквато би трябвало да бъде истинската бира.
— Но теб това те радва, нали? — поинтересува се Хесер.
— Не. — Антон си взе парче кашкавал от козе мляко с остър вкус. — Не се радвам.
— Защо? — с леко любопитство попита Хесер. — Нали сега ви предстоят няколко десетилетия щастлив, равноправен живот. В идеалния случай — половин век.
— Хесер, как мога да бъда щастлив, след като жената, която обичам, се чувства непълноценна и осакатена? — рязко попита Антон. — И след като вината за това, макар и отчасти, е моя?
— Отчасти ли?
Антон кимна:
— Да, именно отчасти.
Хесер помълча известно време. А после зададе въпроса, който Антон беше очаквал преди три седмици и който вече беше престанал да чака:
— Кажи ми, какво се случи между теб и Завулон.
— Той дойде вкъщи. Отново, като първия път.
— Пак ли се възползва от помощта на твоя приятел вампира? — поинтересува се Хесер.
— Не. След първия случай затворих дома си за него. Нямам абсолютно никаква представа как е успял да влезе Завулон.
Хесер кимна и отпи от бирата.
— После Завулон ми предложи… предателство. Каза ми, че Виталий Рогоза е маг-Огледало, създаден от Сумрака в отговор на засилването на Нощния патрул. Че основната му цел е да унищожи Светлана или да я лиши от силите й. И ако закъснея за заседанието на Инквизицията, Рогоза ще лиши Светлана от силите й и ще се развъплъти.
— И ти се съгласи?
Антон се замисли, преди да формулира отговора си. Вече много пъти беше водил този разговор с Хесер — мислено, разбира се. Но така и не беше успял да намери правилните думи…
— Хесер, единствената алтернатива би било продължаване на противопоставянето. Очевидно, смъртта на Светлана или…
— Или? — Хесер явно се заинтригува.
— Или смъртта на много… редови сътрудници на Патрула. Така че като резултат да отслабнем в същата степен.
Хесер кимна доволно:
— Сам ли го разбра?
— Не, не съвсем. Порових се в архивите, намерих няколко аналогични случая, единият от които е завършил с разгромяването на целия киевски отдел на Нощния патрул с изключение на ръководителя му, Александър фон Кисел. Тогава целта на Огледалото, изглежда, е бил самият барон фон Кисел, но той успял да се защити. В резултат загинали обикновени оперативни работници и магове.
— Но защо не се свърза с мен? — поинтересува се Хесер. — Защо не ме предупреди за посещението на Завулон?
— Откъде да знам какво очакваше той? Може би именно това — да се втурна да се съвещавам с вас. Завулон явно се опитваше да ме надхитри, но аз не успях да открия уловката. Можеше да се окаже, че бъркам и ако се опитам да се свържа с вас, и ако си премълча. Затова избрах трети вариант. Опитах се да не допусна Огледалото до Светлана. По най-примитивния начин — като се блъсна в колата му.
— Браво — изрече Хесер с непознат, скърцащ глас. — Чудесно, Антоне. Не успя, но опитът беше добър. Но все пак, защо не съобщи на никого какъв е Рогоза?
— А защо вие не казахте на никого, Борис Игнатиевич? — попита Антон, вдигайки поглед. — Или искате да кажете, че не вие сте ръководели разследването на киевските събития през хиляда деветстотин и шеста година? Или сте забравили събития, станали само преди един жалък век? Та ситуацията е била абсолютно аналогична! Някой си Владимир Соболев е пристигнал в Киев от Полтава, регистрирал се е в Нощния патрул, по-късно е бил намерен на мястото на убийството на скитаща се девойка, с явни признаци на вампиризъм, после са го хванали заедно с разгонена вещица…
— За какво те повиках? — възмути се гръмогласно Хесер. — Да те разпитам по повод съмнителните обстоятелства около взаимоотношенията ти с Тъмните или да слушам обвинения по свой адрес?
— Извикахте ме, Борис Игнатиевич, за да изпием по бира заедно. И да ме помолите за нещо.
Хесер задиша тежко. После поклати глава:
— Не, не възнамерявам да те моля за нищо. Защото имам право да ти давам нареждания.