Едгар, Тъмен маг и сътрудник на Дневния патрул, закъсня за всекидневната оперативка, за пръв път от момента, в който пристигна от Естония в столицата на Русия. Причината беше тривиална, но всеки уважаващ себе си маг би се притеснил да я изрече на глас.
Едгар нахрани патиците на булевард „Чистые пруды“. Потопи се в неочаквано нахлулите спомени и съвсем забрави, че бърза. Замечта се като тийнейджър след чаша бира. А когато се опомни, осъзна, че оперативката вече е започнала.
Ако възрастта учи на нещо, умението да не бързаш, ако и без това си закъснял, явно е една от тези мъдрости. Затова Едгар не хукна да хваща такси, не спринтира към метрото, а спокойно доразчупи купената питка и даде парченцата на чевръстите патета, сновящи в края на незамръзналата част на езерото, а някои и направо върху леда, и едва тогава се насочи към станция „Чистые пруды“. Коледният снежец бодро скърцаше под обувките му.
След двайсет минути той влезе в офиса на Дневния патрул, все така без да губи достойнство и без да бърза. Екипът възрастни вампири в дежурната стая редеше елхата. Те поздравиха Едгар подобаващо — с почит и ненатрапчиво.
— Шефът вече пита за вас — съобщи единият от вампирите. — Нареди, когато се появите, да се отбиете при него.
— Благодаря, Филипич — отвърна Едгар. — Шефът в кабинета си ли е?
— Вече да.
— Аха. Весели празници!
— И на вас. Едгар.
Едгар се издигна към горните етажи и изпрати на Завулон през Сумрака знака „Ходжа“.
„Влизай“ — отвърна Завулон.
Шефът на Дневния патрул изискваше от подчинените си строго спазване на йерархията и дисциплината. Но при това успяваше да уважи личната свобода дори на най-изпадналия върколак от стражата и се доверяваше на маговете от върхушката на Дневния патрул. Той не би почнал да разпитва директно Едгар зашо е пропуснал оперативката. Щом я е пропуснал, значи е имал причина.
Но Едгар нямаше основателна причина, затова реши просто да разкаже какво е станало. Оше повече за днешния ден не бяха планирани никакви важни операции, а при извънредни обстоятелства просто щяха да го издирят чрез Сумрака или в краен случай поне да звъннат по мобилния телефон, така че Едгар не се чувстваше кой знае колко виновен.
— Добър вечер, шефе.
— Добър вечер, Едгар. Как е времето?
— Вали снежец. Хубаво е, не духа. Извинете, шефе, пропуснах оперативката. Имаше ли нещо спешно?
— Не. Но сега иде има.
Както обикновено. Завулон носеше любимия си сив костюм и сива риза. Едгар си помисли, че нито веднъж не беше виждал шефа си с други дрехи. Само с костюм и сива риза, ако е в обикновения свят. И без никакви дрехи в сумрачния му облик.
— Представяте ли си, шефе, замечтах се. Бродих из „Чистые пруды“, спомних си за Самара през дванайсета година.
Завулон се усмихна едва забележимо и тихо изпя:
— „Фотоателието… На тези двете отново е Самара през дванайсета година…“
Оказа се, че шефът на Дневния патрул има звучен, добре школуван баритон. Независимо, че Тъмните магове се познаваха от много години, Едгар за пръв път чуваше как пее Завулон.
— Нахрани ли патетата? — поинтересува се Завулон.
— Да.
Завулон въздъхна и за кратко се отдаде на спомените си. Съвсем за кратко. Буквално за половин минута.
— Добре, Едгар. А сега да се хващаме за работа. Утре отлиташ за Прага.
— На заседанието на Трибунала?
— Да. Ще се гледат няколко дела, включително и делото за убийството на Алиса и делото за акцията на Братята на Регин.
— Нали възнамеряваха да ги пуснат утре? — учуди се Едгар. — Или Светлите са размислили?
— Не са размислили. Прехвърлили са случая на европейския отдел на Трибунала. И ми се струва, че Хесер ще се опита да ни припише отговорността за тяхната акция. Сякаш ние сме я планирали. Или провокирали.
— Но те нямат доказателства! Никакви!
— Именно затова те изпращам в Прага. Да видиш как стоят нещата. И никаква милост за никого, стига вече, достатъчно им отстъпвахме през последните две-три години, време е да надигнем глави.
— Такива бяха обстоятелствата, затова им отстъпвахме — каза Едгар. Перспективата да посрещне Коледа, а после и новата двехилядна година в старата готическа Прага го зарадва много. Едгар обичаше този мрачен град, олицетворение на европейския дух, град, където Тъмните се чувстваха волни и свободни.
— Между другото, най-вероятно ще летиш в един и същ самолет с въпросните Братя. Избери удобен момент и им намекни, че московският Дневен патрул не зарязва на произвола на съдбата Тъмните, пострадали на негова територия. Нека не се отчайват и не губят кураж.