Едгар си спомни между другото, че когато изчезна от Москва, Завулон не остави за свой заместник Юрий или Николай — най-силните Тъмни магове на Дневния патрул след самия шеф — а него, Едгар, който видимо отстъпваше и на двамата. Юрий беше признат за маг извън категория още през миналия век, Николай — не чак толкова отдавна, едва след войната. Едгар засега не беше достигнал дори първо равнище на Силата, а честно казано, още не бе усвоил напълно и второто. Разбира се, Едгар си оставаше силен маг. Разбира се, той беше по-силен от повечето Различни в Москва — както Тъмни, така и Светли. Но така или иначе отстъпваше на Юрий и Николай.
Защо Завулон беше постъпил така? И не се ли опитваше Юрий да си отмъсти по този начин? От най-обикновена завист? Да го сплаши или (какво ли не се случва!) просто да си направи майтап с прекалено издигналия се колега?
А и Едгар го бяха взели от Естония някак много набързо и по някак нелогичен начин. Живееше си той В малката прибалтийска държава, ръководеше малочислен, потънал в летаргия Патрул и изведнъж — бум! Бам! Спешно повикване в Москва. Спешно обучаване на заместник — класически „буен естонски момък“, маг едва четвърто равнище… между другото, трябваше да му телефонира в Талин… А в Москва какво стана? Още с пристигането му беше хвърлен във водовъртежа на заплетена двуседмична операция, а малко по-късно му се наложи да участва в смел кавалерийски набег за измъкване от ръцете на Светлите на практикуваща без лиценз вещица. И край. Последва тримесечна рутинна работа и едва в средата на ноември — неочаквано назначаване на поста изпълняваш длъжността началник на Дневния патрул по време на отсъствието на Завулон, посещението на Огледалото и Трибунала в МГУ.
След кратък размисъл реши, че е напълно възможно старите магове на Дневния патрул да направят опит да дадат урок на прекалено бързо издигащия се в службата пришълец от Прибалтика (защото изразът „да му направят клопка“ не беше особено уместен в случая). Та нали Завулон рядко напускаше Москва. А в присъствието на Завулон Едгар не беше нищо повече от един от многото оперативни работници. Силен, разбира се, можеше да се каже, че е част от елита. Но имащ равни права с останалите.
До момента, в който опразни халбата, Едгар вече беше решил, че няма смисъл да продължава да гадае какви са причините. По-добре щеше да е да си изработи линия на поведение, вземайки предвид… вземайки предвид всичко. Дори най-налудничавите варианти.
И така. Защо беше изгоряла Алиса? Не бе успяла да събере Сила. Не беше разпознала Различен-Светъл в най-близкото си обкръжение. Не беше успяла да се измъкне от участие в очевидно загубена схватка. И най-важното — беше се поддала на емоциите си. Беше се опитала да предизвика чувства у Светъл.
Е, при Едгар със Силата всичко беше наред, освен това и Завулон му беше дал от своите запаси. И двата му амулета бяха просто извор на Сила. Особено зареденият с „Маранята на Трансилвания“. Ако Едгар се възползваше от този амулет, всички Различни в Европа щяха да усетят чудовищното освобождаване на магическа енергия. Плюс бойния жезъл, който трябваше да се насочи точно, но действаше бързо и безотказно. Бичът на Шааб не беше шега работа!
Значи на Едгар му предстоеше да следи колкото се може по-внимателно Светлите. Впрочем, що се отнасяше до Светлите — в Шереметиево в момента се намираха трима едновременно. Първо, познатият му от предишната операция Антон Городецки, наричан от низшите Тъмни „любимецът на Завулон“. В случая с Огледалото той, кой знае защо, се беше подвел по акъла на шефа и така беше помогнал на Тъмните… Или бе накарал всички да повярват, че помага на Тъмните? По-скоро последното, защото как би успял иначе да се задържи в своя Нощен патрул?
Второ, в безмитния магазин внимателно проверяваше аромата на парфюмите някаква лечителка на средна възраст, която нямаше никаква връзка с Нощния патрул. Най-вероятно случайно озовала се тук пътничка.
И накрая, на регистрационния пункт дежуреше Различен-милиционер. Както се полага на всяко летище.
На Шереметиево-2, освен самия Едгар, се намираха общо четирима Тъмни. Поверената му тройка. Братята на Регин, хвърлящи напрегнати погледи ту към Антон, който се бе настанил на бара, ту към Едгар. Освен тях имаше един слабичък маг при игралните автомати, който не обръщаше внимание на никого. Изглежда се опитваше да припечели, карайки механизма да му предостави максималната печалба. Такива като него прекрасно се характеризираха с думата „измет“.