Впрочем не, не като обикновените хора. Различните поне нямаха проблеми с билетите.
ГЛАВА 2
Антон обичаше Прага. Нещо повече — не разбираше как е възможно някой да не я обича. Има градове, които още от първия миг предизвикват стъписване, потискат, а има и такива, които успяват меко и незабележимо да те очароват. Москва, за съжаление, не беше нито от първия, нито от втория тип. А Прага приличаше на стара и мъдра вълшебница, която умее да се подмладява, но не вижда смисъл да го прави, защото е запазила хубостта си, независимо от възрастта.
Честно казано, Прага би трябвало да стане обиталище на Тъмните. Град, пренаситен с готически сгради; град, пълен с паметници на средновековните чумни епидемии във вид на стълбове; град-гето от Втората световна война; град — арена на противопоставянето на двете свръхдържави по време на студената война… Но къде се бяха дянали всички тези еманации на Мрака, хранителната суровина на Тъмните? Къде се бяха разсеяли, защо се бяха превърнали в спомени, вместо в злоба?
Загадка…
Антон не познаваше лично никого от пражкия Нощен патрул. Понякога обменяше информация с куриерите и по електронната поща, когато трябваше да се уточни нещо в архивите. Преди Коледа и Нова година по традиция се изпращаха честитки до всички Нощни патрули, но никой не правеше разлика между Нощния патрул на Прага (активен състав — сто и трийсет Различни, оперативен резерв — седемдесет и шест) и Нощния патрул на някой американски „град“ (активен състав — един Различен, оперативен резерв — няма).
Антон беше идвал два пъти на почивка в Прага. Скромно и безгрижно — бродеше из града от бирария на бирария, купуваше сувенири от Карловия мост, разходи се из Карлови вари, където поплува в басейн с минерална вода и похапна топли вафлички в едно кафене.
А сега отиваше в Прага да работи. И то как…
Изтегнал се в креслото си, доколкото позволяваха икономичните размери на „Боинг-737“, не много по-комфортен от старите съветски „ТУ“, Антон гледаше тиловете на Братята на Регин. Тъмните бяха напрегнати, аурите им преливаха от страх и нетърпение. Те знаеха за присъствието му и мечтаеха по-бързо да се озоват колкото се може по-далече от него…
Ако не беше онази история на летището, Антон дори щеше да съжали злощастните магове. Но врагът, с когото дори веднъж си влязъл в схватка, си остава враг завинаги.
Сякаш усещайки мислите му, което естествено, не беше по неговите сили, единият от Братята на Регин, висок як негър, се обърна. Погледна боязливо Антон и отмести поглед. Антон си спомни името му — Райво. По произход някъде от Сенегал… не, от Буркина Фасо. Прибран от някое от семействата на Братята на Регин, възпитан във вярност към великия Фафнер…
Каква беше тази безумна история с Братята на Регин?
Много отдавна се случило нещо обичайно за Различните. Тъмен и Светъл маг се вкопчили в битка на живот и смърт. Светлият се наричал Сигурд. Но ако се произнесе на немски, става Зигфрид. Тъмният загинал… при това бил в сумрачния си облик на дракон. Наричали го Фафнер. По-късно загинал и Сигурд… Интересно дали Хесер го е познавал?
А по-нататък историята се развила малко необичайно. Учениците на Тъмния маг не се разпръснали, както се случва обикновено, и не се избили помежду си — както се случва още по-често. Те решили да възкресят своя повелител. Обединили се в секта на име Братята на Регин и почти напълно се отдръпнали от вечната битка между Светлината и Мрака… Което, естествено, устройвало Светлите. Грижливо пазели Нокътя, изтръгнат от сумрачното тяло на Тъмния маг. После Нокътя на Фафнер бил конфискуван от Инквизицията — преди началото на Втората световна война Светлите подали протест по повод прекалено мощния артефакт, съхраняван от Тъмните. Братята на Регин май изобщо не спорили и предали Нокътя с думите, че времето на Фафнер още не е дошло. И изведнъж — нападение срещу Европейското бюро на Инквизицията! Битка, в която загинали почти всички магове от малката секта и доста от изгубилите бдителност заради дългото бездействие Инквизитори. А после — нелепият полет до Москва на оцелелите Братя.
Както е добре известно, идиоти има не само сред хората.
Само че… наистина ли Братята бяха идиоти?
Антон помнеше какъв мощен заряд на Сила се долавяше в същия този Нокът. Отчасти това беше Сила, акумулирана в Нокътя през дългите векове старания на Братята на Регин. Отчасти — Силата на Тъмния маг.