Различните не умират по същия начин като обикновените хора. Те отиват в Сумрака, губейки материалната си обвивка и лишавайки се от възможността да се върнат в света на хората. Но все пак нещо остава след тях — Антон беше виждал смътни сенки, трепкащи миражи, които се появяват понякога в Сумрака, очертавайки пътя на мъртвите Различни. А веднъж дори му се случи да общува с мъртъв Различен… Не беше от най-приятните спомени. Но очевидно нещо оставаше и там…
Възможно ли бе да се съживи мъртъв Различен?
Навярно отговорът го имаше записан някъде. В дебрите на архивите, с надписи „Строго секретно“ и с печати на Нощния и Дневния патрул върху документите, със забрана на Инквизицията за тяхното разпространение. Не може Висшите магове да не си бяха задавали този въпрос — къде отиват Различните след смъртта си, къде предстои да отидат те самите, в края на краищата…
Само че на Антон не му се полагаше да знае отговора.
Той погледна през илюминатора към облаците отдолу, към слабите отблясъци на слелите се в едно хиляди аури, отбелязващи местоположението на градовете. Самолетът вече беше някъде над Полша.
Да допуснем, че Фафнер може да бъде съживен…
Е, и какво? Даже да е бил силен маг, дори Висш маг извън категория… Неговото възкресяване няма да промени нищо в глобалното съотношение на силите. Особено като се има предвид, че е бил откъснат от човешкия живот, че няма да разбира реалиите… Ако има глупостта да се появи из Европа в Сумрачния си облак, ще го разбият на пух и прах с ракети, ще го атакуват с лазери от спътниците, ще използват тактическо ядрено оръжие… Докато японците окаяно се вайкат за съживената и умъртвена Годзила.
Какво искаха Тъмните? Безредици, паника, викове за Апокалипсиса?
Антон се размърда в креслото си. Взе от усмихнатата стюардеса пластмасова чашка и малка, двестаграмова бутилчица унгарско сухо вино. Добре му беше на Едгар… Като всеки Тъмен, той летеше в бизнес класата и чашата му беше кристална, а и виното му беше по-хубаво…
В последното му предположение имаше нещо. Фафнер… Апокалипсиса… Поне намекът на Хесер за масовата истерия във връзка с двехилядната година получаваше някакво потвърждение. Само че защо им е на Тъмните да инсценират края на света? И всичко останало? Вещицата Алиса… Тебеширът на Съдбата…
Антон съжали, че няма ноутбук. Добре би било да можеше да начертае на екрана схема, да си поиграе с вариантите, да види кои факти имат връзка помежду си. Имаше стандартна програма за анализ на интриги, „Мазарини“, тя би му помогнала да разбере някои неща.
Тебеширът на Съдбата…
Отпи от виното — оказа се учудващо приятно. И се намръщи. Хесер и Завулон. Ето кои всъщност бяха двата основни фактора, от които зависеше цялата история. Те бяха доста по-загадъчни и сложни от древните артефакти, подобни на Тебешира на Съдбата и Нокътя на Фафнер или от Различни като Огледалото и Алиса. И те, може би, разбираха всичко случващо се… и се опитваха да се надхитрят един друг. Както обикновено.
Хесер.
Завулон.
Може би за отправна точка наистина трябва да се приеме Тебеширът на Съдбата. Когато в Нощния патрул се появи Светлана, новата Велика Вълшебница, Хесер направи опит да осъществи поредното глобално въздействие върху света. Светлана получи Тебешира на Съдбата — древен и могъщ артефакт, позволяващ да се пренаписва книгата на съдбата, да се променя човешкият живот. На пръв поглед изглеждаше, че Светлана трябва да пренапише съдбата на малкия Егор, Различен с неопределена аура, еднакво склонен да се свърже и с Мрака, и със Светлината, и да го направи някакъв бъдещ пророк или държавник. Но Светлана не се реши да направи това без участието на Антон. Тя само приведе съдбата на Егор в равновесие, отстрани цялото влияние, оказано от Патрулите в процеса на борбата помежду им.
Но планът на Хесер, разбира се, беше многопластов. И във втория му пласт неговата стара приятелка и също Велика Вълшебница Олга, някога наказана от ръководството на Светлите, беше реабилитирана, върна си магическите способности и с половинката от същия този Тебешир на Съдбата пренаписа нечия съдба — докато всички Тъмни наблюдаваха Светлана.
Това беше истината, която Антон знаеше. Вторият пласт на истината.
Но дали нямаше и трети?
Добре, това засега щеше да почака. Кое беше следващото? Алиса Доникова, даровита, макар и не елитна вещица от Дневния патрул. След схватката между Тъмните и Светлите, очевидно организирана от Завулон, тя се бе лишила напълно от магическите си сили. Била е изпратена на почивка в „Артек“… точно там, където Хесер е изпратил Игор, получил аналогична травма. Между тях пламнала любов — страшна, убийствена любов между Светъл маг и Тъмна вещица. Резултатът бе очевиден — Алиса беше мъртва, убита от Игор, а самият Игор бе на крачка от развъплътяването, скован и от нарушаването на Договора, и от товара на собствената си вина. А още и заради онова момче, удавило се случайно по негова вина…