Това вече не беше интрига на Хесер. Тук си личеше почеркът на Дневния патрул, неговият безмилостен и циничен стил. Завулон бе пожертвал своята приятелка, беше я принесъл в жертва… Но защо? За да отстрани Игор? Странно. Все пак размяната излезе почти равностойна, Алиса Доникова беше силна вещица.
И така, интрига в отговор на интригата…
Следваше появата на Огледалото. Хесер беше сигурен, че такова събитие не може да се предскаже, значи наистина беше случайно. Но навярно и Хесер, и Завулон незабавно бяха решили да се възползват от него… Всеки по свой начин.
Антон потисна желанието си да изругае на висок глас. Нямаше достатъчно данни за анализ! От начало до край догадки, бели петна, предположения…
И за Братята на Регин бяха ясни малко неща. Завулон ги беше подмамил в Москва. Дали бе решил да всее паника сред Нощния патрул? Или да захрани със Сила Огледалото? Само едно можеше да е подтикнало Тъмните магове към безумното нападение срещу Инквизицията — обещанието да бъде възкресен Фафнер. Ясно беше как са се съгласили на това старите магове, виждали същия този Фафнер жив — това беше едва ли не последният им шанс да победят. Ясно беше как са се съгласили на това младите магове… Всички тези събрани от кол и въже финландци от африкански и азиатски произход живееха в прекалено затворена среда, възприемаха случващото се като игра, а не като най-скандалното престъпление.
Но какво искаше Завулон?
Не, Антон нищичко не разбираше. Поклати глава, примирявайки се с неспособността си да се ориентира в случващото се. Какво пък… значи щеше просто да изпълни поставената му задача. Да се опита да спаси Игор.
Да се опита да обвини Дневния патрул.
А самолетът вече се приземяваше…
Новият брой на National Geographic не помогна — Едгар не успя да се концентрира върху статията за италианския обичай преди Нова година да се изхвърлят от прозореца стари вещи, както и за други забавни ритуали. Единственият извод, който си направи след първите няколко абзаца, беше твърдото решение да не се разхожда преди Нова година из тесните стари улички в Италия.
Равномерното бучене на турбините караше мислите му да влязат в резонанс. И, ще не ще, Едгар за пореден път се замисли за своята задача и за текущото състояние на безкрайната битка между Светлината и Мрака, водена от Различните.
И така. От самото начало.
Напоследък Дневният патрул очевидно беше укрепил позициите си и бе нанесъл на Светлите няколко чувствителни удара, щетите от които не можеха да се възстановят току-така. Беше нужно време — дори не години, а десетилетия. Набиваше се на очи естественият ход на Завулон — да затвърди успеха още сега, без да чака Светлите отново да съберат Сили. Да се устреми към победата върху раменете на зашеметения противник…
Какво можеше сега да отслаби Светлите и да укрепи Тъмните? След като Нощният патрул се бе лишил от много силна и перспективна вълшебница? Опит да се извади от строя още някой?
Едгар се замисли и съжали, че не си е взел ноутбука. Би могъл набързо да нахвърля няколко варианта, да проучи всички повече или по-малко силни Светли и да се опита да намери слабите им страни… За целта дори имаше специална програма — „Ришельо“. За щастие, в Дневния патрул нямаше недостиг на квалифицирани програмисти.
Но се налагаше да разчита само на собствения си биологичен компютър — хем мощен, хем несъвършен.
Кой? Хесер отпадаше веднага — той отдавна бе прекрачил границата, отвъд която Различните стават на практика неуязвими за колегите си.
Обективно за номер две в Нощния патрул трябваше да се смята Светлана Назарова, но тя беше извън играта за дълго време, и сега Едгар би поставил номер две или на интригантката Олга, старата специалистка по силови акции, току-що завърнала се от точно същото състояние „извън играта“, или на Иля, маг първо равнище. При това Едгар подозираше, че това не е границата на способностите на Иля. В перспектива той съвсем спокойно можеше да се издигне до Велик, но за такива метаморфози трябваха време и колосални усилия. На първо място от страна на самия маг, а Иля беше все още достатъчно млад, за да се отказва от множеството обикновени, почти човешки радости на живота.
Кой? Олга или Иля? Кой от тях сега беше уязвим?
Подобно на Щирлиц от култовия филм на седемдесетте, Едгар отвори масичката пред себе си и бавно нахвърля на салфетките условни портрети — груб женски силует и тясно лице с очила. Олга или Иля?