Олга. Умна. Опитна, проницателна и с цинични житейски възгледи. Едгар не знаеше точната й възраст, но с основание подозираше, че е два пъти по-голяма от него самия. Не знаеше каква беше истинската й сила — не беше имал шанса да провери лично. И, честно казано, нямаше желание да проверява… Безспорно, щеше да е невероятно трудно отново да бъде лишена от способности — на наскоро излезлите от затвора в началото свободата им е много скъпа. Олга щеше да помисли хиляда пъти, преди да поеме риска отново да се изправи пред Трибунала. Освен това тя беше стара любов на Хесер и шефът на Нощния патрул безспорно щеше да я защитава особено усърдно. Ако беше на мястото на Завулон, Едгар щеше доста да се замисли, преди да закача Олга, защото разгневеният Хесер беше далеч по-опасен противник от обикновения Хесер.
Той почеса замислено носа си с върха на флумастера и зачеркна женския силует върху салфетката.
Иля. Много силен маг, с лице на изтънчен интелектуалец, който незнайно защо носеше очила, макар че без проблеми можеше да коригира зрението си. В момента отсъстваше не само от Москва, но и от Европа. Беше някъде в Цейлон. Между другото, през последните пет години Светлите от Нощния патрул подозрително често отскачаха до Цейлон. Какво ли замисляха там?
Едгар си отбеляза, че трябва да подхвърли тази информация на аналитичния отдел, нека си поблъскат главите… Макар че най-вероятно знаеха за тази особеност и наблюдаваха. Ами ако не беше така? Той реши, че е по-добре да заприлича на глупак, който духа водата, вместо по-късно да се опари от кашата, ако никой не се е погрижил за Цейлон…
Да-а… Дори и Завулон да замисляше нещо против Иля, едва ли шеше да пристъпи към изпълнение на плановете си в близките дни, и то в Прага. Освен ако не се надяваше по някакъв начин да го примами там.
Едгар отмести салфетката без да задрасква скицата и придърпа чиста салфетка. Последната. Раздели я с перпендикулярни линии на четири сектора и се зае да рисува по един портрет във всеки от тях. Като начало — три, с по няколко щриха, но невероятно живи, в стила на Бидструп или Чижиков.
Помисли си, че вероятно от него е можело да излезе талантлив художник карикатурист.
Иля, Семьон… Игор. Обвиняемият на Трибунала. Дали трябваше да го брои или не? Вероятно да, при това той беше най-уязвимият от всички.
След като помисли малко, Едгар добави в четвъртия сектор Антон Городецки. Единственият, който засега използваше активно фамилията си. Но въпреки това беше достигнал второ равнище, значи беше равен с него. Макар и не толкова опитен.
Кой от тях? Разбира се, най-лесно беше да се елиминира Игор. Той и без това беше с единия крак в сенките на Сумрака.
Городецки? Все пак той също летеше за Прага. Но това беше най-лесният от вариантите. А колко бяха те всъщност?
Само при мисълта за теоретично възможните варианти Едгар го заболя главата. Ех, ако имаше един ноутбук и прозорчето на „Ришельо“ с неговия евристичен модул…
„Стоп! — каза си Едгар. — Стоп! Ти си ужасяващо едностранчив, Тъмни!“
Мисълта, която му хрумна, беше проста и неочаквана.
Тъмните можеха да се подсилят не само ако се извадеше от строя някой от противниците. А защо не чрез обратния вариант — да се вкара в битката силен Тъмен?
Но кой можеше да се влее в, уви, оределите редици на маговете от Дневния патрул? Виталий Рогоза, на чиято поява Едгар се бе радвал като малко дете, се оказа само Огледало. Извърши всичко, заради което беше създаден от Сумрака, и изчезна завинаги. Да се търсят перспективни младежи? Добре, да допуснем, че щяха да потърсят и да намерят някого… Но от тях не можеше да се получи за нула време силен Различен, а такива самородни таланти като Светлана Назарова не бяха попадали от много отдавна при Тъмните.
„И все пак — мислеше си Едгар, — аз съм на вярна следа. Отивам в Прага. Столицата на европейските некроманти. И то, в навечерието на Коледа, преди настъпването на двехилядната година. Във време, когато безброй пророци и ясновидци плашат света с най-различни ужаси, включително и с края на света…
Това е! Дали Завулон не е решил да възкреси някой от развъплътените магове на миналото? В Прага, и то в какъв момент! Мрак и пак Мрак, Завулон както винаги ненатрапчиво и умело е скрил това, което е пред очите на всички!“
Едгар въздъхна с усилие, смачка салфетките със скиците и ги мушна в джоба си.
„И така, в града на некромантите по време на чудовищна енергийна нестабилност Завулон съвсем спокойно може да изтръгне от небитието… Кого?