— Не, мисля, че няма да се стигне дотам, нали? Светлината да бъде с теб, патрулен!
Антон излезе от Сумрака след американеца, който хвана под ръка така и незабелязалата нищо девойка и намигна хитро.
— Силата да бъде с теб… — промърмори Антон на руски.
Що за лош късмет… Доброто му настроение се стопи като лед в нагорещен тиган.
Може да си повтаряш хиляда пъти, че никакви спорове и караници между държавите нямат връзка с отношенията между Светлината и Мрака. Може да осъзнаваш, че един летец-маг, участващ във война, едва ли ще нанесе бомбен удар по мирно население. И все пак…
А как ли успява да прави бойни полети, да хвърля бомби върху хората и да си остава Светъл? Защото той несъмнено беше Светъл! И при това със сигурност на съвестта му тежеше животът на хора. Как успяваше да се спаси от пропадане в Сумрака? Каква огромна вяра в собствената си правота трябва да имаш, за да съчетаваш службата във воюваща армия с делото на Светлината?
Мрачен и потиснат, Антон влезе в „Черния орел“.
И веднага видя бойните другари на Кристиан Уановър. Десетина души, всичките обикновени хора. Седяха на дълга маса, ядяха гулаш и пиеха спрайт.
Честна дума, пиеха спрайт!
В чешка бирария! По време на отпуската!
Не защото спазваха някакъв закон за сух режим. На масата имаше и няколко празни бутилки от бира. Американска „Будвайзер“, от която Антон би пил само ако умираше от жажда в пустинята.
Мина покрай американците. Нямаше свободни места, отново неуспех… А, там някой седи сам, може би при него има свободно място…
Седналият вдигна глава — и потрепна. Почти едновременно с Антон.
Това беше Едгар.
ГЛАВА 3
Онова, което не може да се отнеме на Тъмните, е вкусът им към живота. Антон изобщо не се съмняваше в този факт. Достатъчно му беше да види с какъв апетит Едгар се справи с много вкусния свински бут, който едва ли би получил одобрението на някой диетолог. Към печеното Тъмният добави щедро горчица — сладка, разбира се, както я обичат руснаците, но все пак с остър вкус, с хрян. Изпи и обилно количество бира.
Това винаги беше изумявало Антон. Дори съседите му вампири, с които навремето бе в съвсем приятелски отношения, понякога изглеждаха по-живи и жизнерадостни от Светлите магове. Разбира се, от висшите магове — онези, които бяха равни по сила на Антон, още не се бяха „наиграли на хора“.
Неприятното беше, че любовта на Тъмните към живота обикновено се разпростираше само върху тях самите.
Антон вдигна тежката халба светла „Будвайзер“ и промърмори:
— Прозит.
Добре, че чукането с чаши не влизаше в чешките обичаи. На Антон не му се искаше да чукне халбата си с тази на Тъмния.
— Прозит — кимна Едгар. С удоволствие отпи две глътки, като опразни половината халба. Изтри пяната от устните си. — Хубава е.
— Хубава е — съгласи се Антон, макар напрежението да не го напускаше. Разбира се, в това съвместно пиене на бира нямаше нищо осъдително. Правилата на Нощния патрул не забраняваха контактите с Тъмните, даже напротив — ако сътрудникът беше сигурен в своята безопасност, това се поощряваше. Кой знае, така можеше дори да повлияе на Тъмния, какви ли работи не се случват… Не да го спечели на страната на Светлината, разбира се… но поне да го предпази от поредната пакост.
Неочаквано за самия себе си Антон изрече:
— Радвам се, че има поне едно нещо, по което можем да постигнем взаимно съгласие.
— Да. — Едгар се стараеше да говори миролюбиво и коректно, за да не засегне Светлия с поредната измислена обида или поредното необосновано подозрение. — Има голяма разлика между чешката бира, която се продава в Москва и в Прага.
Городецки кимна.
— Да. Особено ако се има предвид бутилираната бира. Бутилирането на чешка бира е погребване на истинската бира в стъклен ковчег.
Едгар се усмихна, съгласявайки се със сравнението. Отбеляза:
— Кой знае защо в останалата част на Източна Европа не се срещат талантливи пивовари.
— Дори в Естония?
Едгар сви рамене. Тези Светли никога няма да изпуснат случая да се изгаврят…
— Ние имаме хубава бира. Но не изключителна. Между другото, и в Русия е същото.
Антон се намръщи, сякаш спомняйки си вкуса на родната бира. Но каза нещо съвсем друго:
— Това лято бях в Унгария. Пих унгарска бира. „Дрехер“… едва ли не единствената им марка.
— И?
— Предпочитам прокиснала „Балтика“.
Едгар се усмихна. Дори след като леко напрегна паметта си, не можа да се сети за нито една марка унгарска бира. Впрочем след като Антон се изказваше така за нея, по-добре беше хич да не се сеща. Събеседникът му разбираше от бира и то доста. Изобщо, Светлите обичаха плътските удоволствия — трябваше да им се признае.