— А тези… доблестни войни… пият родните си помии — кимна Антон към американците. — Миротворци… Асове на Гьоринг…
Печеният свински бут отдавна беше изяден — и порцията на Едгар, и тази на Антон. Двамата бяха изпили и достатъчно количество бира, за да блеснат очите им, а гласовете им да станат по-високи и непринудени.
— Защо на Гьоринг? — учуди се Едгар. — Това не са шваби, американци са.
Антон обясни търпеливо, като на дете:
— „Асовете на ВВС на САЩ“ звучи много тромаво. Знаеш ли някое кратко и звучно наименование на американските ВВС?
— Не.
— Е, добре. Нека са асовете на Клинтън. Немците поне са знаели, че воюват със същите като тях летци, а тези сипят бомби върху държава, цялата отбрана на която са зенитки от времето на Втората световна… И получават награди за това. Има ли изобщо нещо свято в техния живот? И досега мислят, че са освободили Прага през четирийсет и пета година.
— Свято? — усмихна се Едгар. — А за какво им е нещо свято? Те са войници.
— Знаеш ли, Различен, струва ми се, че дори войниците трябва преди всичко да си остават хора. А хората трябва да имат нещо свято в душите.
— Като начало трябва да имат душа. А чак след това — нещо свято. О! Сега ще ги попитаме!
Край масичката им тъкмо се промъкваше румен отвъдокеански летец с блестящи нашивки. Червенобузест здравеняк, гордост на Тексас или Оклахома. Най-вероятно се връщаше от тоалетната.
— Прощавайте, господин офицер! Мога ли да ви попитам нещо? — обърна се към него Едгар на добър английски. — Има ли във вашия живот нещо свято? Нещо заветно?
Американецът спря толкова рязко, сякаш се беше спънал. Инстинктът му подсказваше, че военният на най-най-великата държава на света е длъжен да бъде на висота и да даде достоен отговор. На лицето му се отрази мъчителна мисловна дейност, изведнъж последвана от озарение. Американецът разбра, че все пак има нещо свято за него. Той се усмихна гордо.
— Свято? Разбира се, че има! „Чикаго булз“…
Дори маговете не разбраха дали се шегуваше, или говореше сериозно…
— Това е като шахматна партия, разбираш ли? — обясняваше Едгар. — Началството просто движи по дъската лишените от индивидуалност фигури — нас.
Лицето на сервитьора се удължаваше пропорционално на количеството изпита от Антон и Едгар бира. Той вече беше донесъл на тази маса толкова много обемисти стъклени халби, че биха стигнали за целия полк американски летци плюс отбора на „Чикаго булз“.
А двамата руснаци продължаваха да седят, макар и да се виждаше, че езиците им се заплитаха все повече и повече.
— Да вземем например нас двамата — продължаваше Едгар. — На този процес ти ще бъдеш защитник, а аз — обвинител. Но въпреки това ние не сме кой знае колко значими величини. Оставаме си фигури на дъската. Ако е необходимо — ще ни хвърлят в самия пъкъл. Ако решат — ще ни разменят. Та каква е същността на този процес? Танци около една тривиална размяна. Вашият Игор срещу нашата Алиса. И това е всичко. Просто са ги сблъскали двамата, като паяци в буркан, и са ги отстранили от дъската. В името на висши и непонятни за нас цели.
— Не си прав. — Антон му се закани строго с пръст. — Хесер не е предполагал, че Игор ще се натресе на Алиса. Това е интрига на Завулон!
— И откъде си толкова сигурен? — попита с насмешка Едгар. — Ти си толкова велик, че четеш в душата на Хесер като в отворена книга? Доколкото знам, ръководството на Светлите също не обича да посвещава сътрудниците си в дълбоките планове. Висша политика на висшите сили! — изрече той много високо и с поучителен тон.
На Антон страшно му се прииска да възрази. Но за съжаление нямаше никакви убедителни доводи.
— Или да вземем последния сблъсък в МГУ. Завулон те използва — извинявай, навярно ти е неприятно да го чуеш, но щом сме започнали… Та така, Завулон те използва. Завулон! Твоят заклет враг!
— Не ме е използвал. — Антон се поколеба, но все пак продължи: — Опита се да ме използва. А аз се опитах да използвам ситуацията в наш интерес. Сам разбираш — това е война.
— Да допуснем, че само се е опитал — пренебрежително се съгласи Едгар. — Да допуснем… А Хесер нищичко — нищичко — не направи, за да те защити! Защо му е да застрахова пешки? Това е неикономично и безсмислено.
— А вие чудесно се отнасяте с пешките си — отбеляза навъсено Антон. — Дори не смятате за равни низшите Различни, вампирите и върколаците. Пушечно месо.
— Те наистина са си пушечно месо. По-евтино и не толкова ценно, колкото сме ние, маговете. И изобщо — нашите напъни и речи са безсмислени. Ние сме марионетки. Само марионетки. А да си проправяме път към длъжността кукловод е абсолютно безнадеждна работа, тъй като за това са нужни способностите на Хесер или Завулон, а тези способности се срещат изключително рядко. Пък и местата на игралната маса вече са заети. Никой от шахматистите няма да отстъпи мястото си на една фигура, та дори на царица или цар.