— Добре. Няма смисъл да обсъждаме повече, и без това всичко е ясно. — Той отпи от бирата и не се сдържа да не отбележи: — А тук одеве седеше един американски летец… при това Светъл маг… Между другото, абсолютен некадърник, мен дори не ме забеляза. Да се обзаложим ли, че се отнася към хората като към ресурси? Или като към низша раса, глупава и неразбрана, на която може и да се помага, но която може да бъде и наказвана. Тоест, той е същият като нас.
— Бедата ни е там, че сме продукт на човешкото общество — отвърна намръщено Антон. — С всичките му недостатъци. И дори Светлите, освен ако не са преживели стотици години, носят в себе си стереотипите и митовете на своята държава, без значение дали е Русия, Америка или Буркина Фасо. Странна работа, защо постоянно в главата ми се върти Буркина Фасо?
— Единият от онези глупчовци, Братята на Регин, е от Буркина Фасо — предположи Едгар. — Ама че смешно име.
— Братята на Регин… — Антон кимна. — А с тях какво сте намислили? Нали ги е извикал някой от московския Дневен патрул! Обещал им е помощ, активизиране на Нокътя на Фафнер… защо?
— Нямам такава информация, за която съм длъжен да заявя официално! — отвърна бързо Едгар. Дай им на тези Светли да се хванат за някое формално нарушение…
— Изобщо не признавай, няма нужда! — махна с ръка Антон. — Та аз не съм дете. Но на нас определено не ни трябва появата на Тъмен маг с огромна сила.
— И на нас не ни е нужно — заяви Едгар. — Смятай, че това ще означава война. По пълната програма. Тоест Апокалипсис.
— Значи Братята на Фафнер са ги излъгали — съгласи се Антон. — Убедили са ги да атакуват бернското бюро, да откраднат Нокътя, да долетят в Москва… но защо? За да захранят Огледалото?
„Бързо съобразява“ — отбеляза мислено Едгар. Но поклати глава, намирайки великолепно възражение:
— Каква безсмислица! Ние узнахме кой е Виталий Рогоза едва когато Нокътя вече беше похитен, а четиримата оцелели вече бяха на път за Москва!
— Това е вярно! — възкликна внезапно Антон. — Ти си прав, Тъмни! Появата на Огледалото е невъзможно да се предскаже, то е стихийна рожба на Сумрака. А официалното комюнике на Инквизицията твърди, че сектата е започнала подготовката за щурма на хранилището с артефакти две седмици преди произшествието. Тогава Рогоза още не е съществувал в природата… по-точно, съществувал е, но е бил обикновен човек, по-късно видоизменен от Сумрака…
Едгар прехапа устни. Излизаше, че е подсказал нещо на Светлия… Беше споделил информация или просто му бе подсказал верния път. Лоша работа… Всъщност, защо да е лоша? Едгар също нямаше нищо против да разбере ситуацията напълно. За него това също беше жизненоважно. Той изрече на глас:
— Може би някой е искал да прогони Бюрото на Инквизицията от Берн?
— Или е решил да го премести в Прага…
Те се спогледаха замислено — Светлият и Тъмен маг, еднакво заинтересовани да си изяснят ситуацията. Сервитьорът се приближи, но видя, че бирата още не е допита и се зае с обслужването на американците.
— Има и такъв вариант… — съгласи се Едгар. — Но самата операция с Нокътя не ни е била необходима! Не си и помисляйте да ни припишете подобна глупост!
— Но може би — изрече изведнъж Антон — ви е било необходимо да провалите нечия операция? Наша операция? И Нокътя на Фафнер е послужил за това?
Едгар се прокле за бъбривостта си. Разбира се, образно казано. Нито един Тъмен не би си докарал на главата фуния на инферното.
— Глупости, за каква операция говориш… — започна той. И веднага съобрази, че започвайки неочаквано да защитава Нощния патрул, той всъщност беше потвърдил догадката на Антон.
— Благодаря, Различен — изрече въодушевено Светлият.
Без да спира да се укорява мислено, Едгар се изправи. Правилно казват Тъмните: преди да седнеш на масата със Светъл, си отрежи езика и си заший устата!
— Време е да тръгвам — отбеляза той. — Беше ми изключително приятно… да си поговорим.
— И на мен — съгласи се Антон. И дори подаде ръка.
Глупаво беше да отказва ръкостискането, така че Едгар стисна протегнатата длан, хвърли на масата банкнота от петстотин крони и бързо излезе.
Антон усмихнато го изпрати с поглед. Все пак беше приятно да стреснеш Тъмен маг, при това от първата десетка на Дневния патрул. Този дебел патрулен явно беше решил, че му е разкрил някаква страшна тайна… макар и да не беше разкрил нищо, а версията, предложена от Антон, беше глупава и дори и случайно да беше правилна, Антон не научи нищо ново…